Определение № 2291 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Кооперация „ОАНИТ“ срещу определение №632 от 10.02.2025 г. по гр. д. №3535 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд, ГК, IV ГО, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на определение № 4607 от 15.10.2024 год. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, необосновано, несправедливо и неправилно. Моли то да бъде отменено и присъденото възнаграждение на противната страна да бъде намалено до размер, съответен на положения труд. В. К. застъпва становището, че частната жалба е неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“ в качеството на трето лице-помагач на страната на ищцата В. П. С. е обжалвала решение № 15054 от 15.09.2023 г. по гр. д. № 1498 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, III ГО, 82 състав. Въззивната жалба е била върната като просрочена с разпореждане № 150903 от 30.11.2023 г., постановено по делото на СРС, което разпореждане е било потвърдено с определение № 8377 от 30.05.2024 г. по в.ч.гр. д. № 2993/2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Д“ въззивен състав. Частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд е оставена без разглеждане и производството е прекратено с определение № 4607 от 15.10.2024 г. на ВКС, ГК, IV ГО, като кооперацията е осъдена да заплати на В. К. 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на кооперацията е поискал определението в частта за разноските да бъде изменено, като искането бъде отхвърлено или адвокатското възнаграждение бъде намалено. С обжалваното пред настоящата инстанция определение съставът на ВКС е отказал да удовлетвори искането. Приел е, че кооперацията носи отговорност за разноските като изгубила делото страна, тяхното извършване се установява от данните по делото, а размерът им не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. При извършване на тази преценка изрично в мотивите си съставът на ВКС е посочил, че се съобразява с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, поради което не се счита за обвързан с минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба № 1/2004 г. За да обоснове адекватния в случая размер на възнаграждението, съставът на ВКС е отчел, че процесуалният представител на ответника е депозирал мотивиран и обоснован писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта на касационното производство и наведените основания за допускане на обжалването. Представителят на В. К. е изложил освен това становище както по всеки от поставените въпроси и по твърдението за очевидна неправилност, така и по основателността на частната жалба с анализ на извършените от първостепенния съд процесуални действия. От тези мотиви се установява, че съставът на ВКС не е приложил Наредба №1/20024 г., в противоречие с решението на СЕС, както се твърди в частната жалба. Напротив, отказът да бъде ревизирано присъждането на адвокатско възнаграждение или то да бъде намалено е съобразен с приложимите процесуални норми-разпоредбите на чл.78, ал.10 и ал.5 от ГПК. Частният жалбоподател не е поискал да му бъдат присъдени разноски, спорът касае само разноските на ответника по неговата жалба, поради което се прилага разпоредбата на чл.78, ал.10, изречение второ от ГПК. Твърдението на жалбоподателя, че ал.10 на чл.78 от ГПК противоречи на Конституцията заради неравноправното третиране на третото лице-помагач, касае само първия фактически състав-за неприсъждането на разноски на това трето лице. Спорът обаче не засяга тези разноски, поради което искането на частния жалбоподател да бъде сезиран Конституционният съд за установяване на противоречието на тази първа част на чл.78, ал.10 от ГПК с Конституцията не е относимо по настоящото дело и трябва да бъде оставено без уважение. Останалите оплаквания на частния жалбоподател касаят евентуални процесуални нарушения, извършени в хода на процеса от първоинстанционния съд и нямат отношение към спора относно разноските по недопустимата частна касационна жалба, поради което не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Макар изходът на спора да е в полза на противната страна, разноски не следва да и се присъждат. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта е да се реши процесуалноправният спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС, съдържаща се в множество съдебни актове, най-новите от които са определения № 1301 от 18.03.2025 г. по к. ч. гр. д. № 4477/2024 г. на I ГО, № 1448 от 25.03.2025 г. по к. ч. гр. д. № 3018/2024 г. на I ГО, № 957 от 28.02.2025 г. по к. ч. гр. д. № 202/2025 г. на II ГО. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение