Решение № 611 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г.

Решение № 611 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Й. Ц. Ц. от[населено място] с пълномощник адв. В. К., срещу решение № 86 от 04.08.2009г по гр. дело № 190/2009 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 43 от 24.04.2008г на Районен съд [населено място] до размера на присъдени в тежест на касатора разходи от 1366,29 лева, с които е обеднял ищеца, по уважен иск срещу касатора на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, регламентиращи доказателствената тежест за установяването на факти по основанието на иска при неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, нарушение на материални закон и необоснованост по отношение на извода на съда кои са материалните предпоставки за уважаване на този иск и установени ли са те в случая. Съображения са развити в жалбата Ответникът по касационната жалба[фирма], не е заявил отговор С определение № 140 от 09.02.2010г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса чия е тежестта за установяване на положението за по-малко дължимата сума между обогатяването и обедняването, по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД . Допусната е на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК при позоваване на т. 1 вр. с т. 4 от ППВС № 1 от 28.05.1979г по гр. д № 1/1979г относно необходимото разграничение на уредените в закона случаи на чл. 55-59 от ЗЗД "с оглед процесуалните изисквания за разпределение тежестта на доказване", с оглед възприетото с обжалваното решение на Р. окръжен съд, че доказателствената тежест за по-малка стойност на добива от имот (обогатяване)е за ответника, който го е получил. Като е приел за основателен и доказан иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД до размера на направените от ищеца разходи по засяване и обработка на земеделска земя, въззивният съд е потвърдил присъждането на тази величина, потвърдил е като правилни указанията по доклада в първа инстанция, че не е в тежест на ищеца по иска е да установи дали добивът от процесната реколта при жътвата, безспорно прибран от последния, е на по- малка стойност от разходите, които ищецът е извършил и установил по засяването и обработката на имота през същата стопанска година. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд, III г. о счита обжалваното решение за постановено в противоречие с даденото в т. 4 от ППВС № 1 от 28.05.1979г по гр. д № 1/1979г принципно разрешение, че по-малката величина между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е материалното основание на този иск. Когато се касае за обстоятелство, на което същият е основан, а не за обстоятелство, на което е основано едно ответно възражение, то доказателствената тежест е за ищеца. Доказването на иска чрез положителния факт, от който произтича правото, предпоставя установяването и на двете величини обогатяване и обедняване, като доказателствената тежест в случая е за ищцовата страна . Заявеното с иска следва да е установено като по-малката стойност между обедняването - до размера на извършените разходи, в съпоставка с приходите от добива, като конкретна или осреднена с помощта на вещо лице величина на обогатяването за ответника, прибрал реколтата. Не се предполага, че добивът е по-високата величина от двете. Предвид гореизложеното, касационната жалба е основателна в основния си довод за допуснато съществено процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест . Налага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, за да се укаже на ищцовата страна доказателствената тежест относно подлежащите на установяване в случая факти и да й се даде възможност да съобрази доказателствената си задача при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК, която задача е била неправилно поставена още с доклада на районния съдия по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 2 от ГПК . Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.