Определение № 147 от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 886/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 791/11.02.2020 г. на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инс” – със седалище – Ню Йорк, представлявано от адв. Ж. Я., срещу разпореждане № 888/21.11.2019 г. по възз.ч.гр.д.№ 529/2019 г. на Апелативен съд – Варна, с което е постановено връщане на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба вх.№ 6308/11.11.2019 г. срещу определение № 688/11.11.2019 г., постановено по същото дело, поради липса на процесуална възможност за обжалването му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното разпореждане въззивният съд е приел, че частната касационна жалба срещу определение № 688/11.11.2019 г. по възз.ч.гр.д.№ 529/2019 г. на АС - Варна е недопустима и следва да се върне на подателя й, тъй като атакувания въззивен акт не подлежи на обжалване. С цитираното въззивно определение е отменено преграждащо развитието на производството определение № 2341/07.08.2019 г. по в.гр.д.№ 1078/2019 г. на ОС – Варна, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е постановено спиране на делото. Дадени са указания за продължаване на съдопроизводствените действия и делото е върнато на ОС - Варна. Определението е правилно. Съгласно чл. 279 ГПК правилата за обжалване на определенията се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят е визирал две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба: 1/ определенията, които преграждат производството по делото; и 2/ тези, които са изрично посочени в закона. И двете категории се обжалват по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - пред по-горен съд на този, постановил съдебния акт. На обжалване с частна жалба пред ВКС, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. В случая, определението на Апелативен съд - Варна, с което е отменено първоинстанционното определение за спиране (чл.229, ал.1, т.4 ГПК) на производството, не е преграждащо за развитието на делото; нито е сред изрично посочените от законодателя като подлежащи на обжалване. Ето защо, правилно с обжалваното разпореждане въззивният съд е преценил за недопустима частната жалба на страната и е разпоредил връщането й, като насочена срещу окончателен съдебен акт. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение