Определение № 68 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 447/2014 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба вх.№ 6827 от 15.07.2013г. от Г. Д. Ш. и С. К. Ш. чрез пълномощника им адв. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 99 от 10.05.2013г. по гр.д.№ 681/2012г., с което е уважен установителния иск за собственост на УПИ Х-247 кв.173 по плана на [населено място], предявен срещу тях от [фирма] [населено място] и е отхвърлен ревандикационния иск за същия имот. Молителите поддържат, че са налице основанията на чл.303 ал.1 т.1 и 7 ГПК. Представено е удостоверение 9401-17806 от 27.05.2013г. като се твърди, че удостовереният с него факт, че процедурата по обявяване и одобряване с решение № 6 от 2006г. на ОС Бургас на ПУП-ПРЗ на зона „Д”[жк], обхващащ и процесния имот е влязъл в сила, е от значение за делото. Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че молбата за отмяна е просрочена и не следва да се допуска за разглеждане по същество. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл.307 ГПК Върховният касационен съд констатира следното: Основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК изисква молителят да е открил нови обстоятелства, които не са му били известни при разглеждането на делото или нови доказателства от значение за спора, с които той не е могъл да се снабди своевременно. В разглеждания случай е представено удостоверение от [община], съгласно което действащият план за УПИ VІ-348 кв.173[жк]е влязъл в сила на 25.01.2012 г. Обстоятелството за изменението на ПЗР на[жк]и заснемане на имот пл.№ 247 като УПИ Х-247, е установен по делото от заключението на техническата експертиза /л.460 от първоинстанционното производство/, следователно не е нов факт. Представеният документ не може да се приеме за ново доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Той е издаден след влизане в сила на решението и установява доказан по делото факт, поради което не обосновава фактическият състав на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Не е допустима и молбата за отмяна по второто поддържано основание по чл.303 ал.1 т. 7 ГПК. Това основание изисква с решение на Е. да е установено нарушение на Е. по конкретното дело и отмяната на влязлото в сила решение да е необходима, за да се отстранят последиците на нарушението при новото разглеждане на делото. В случая молителите се позовават на решението по делото Кехая и др. срещу България като поддържат, че не е съобразена практиката на Е., която установява недопустимост едни и същи правни въпроси да бъдат пререшавани в различни съдебни инстанции. По същество това твърдение представлява довод за неправилност на решението, неотносим към производството за отмяна. С оглед на изложеното молбата за отмяна като процесуално недопустима поради необосноваване на предпоставките по чл.303 ал.1 т. 1 и 7 ГПК, следва да се остави без разглеждане. При този изход на спора на ответника [фирма] [населено място] следва да се присъдят направените разноски в размер на 3500лв., уговорени по договор за предоставяне на юридически услуги от 10.01.2014лв. и преведено по банков път, видно от представената фактура. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.307 ГПК