Определение № 6295 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. П. И., чрез пълномощника адвокат П. Макавеев, съдебен адрес: гр.София, район „Красно село“, [адрес], против Наредба за електронна платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала/приета с ПМС № 243 от 26.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм. и доп., бр. 37 от 21.04.2020 г., в сила от 21.04.2020 г., изм., бр. 53 от 8.07.2022 г., в сила от 8.07.2022 г., изм. и доп., бр. 55 от 15.07.2022 г., в сила от 5.08.2022 г./, наричана по - долу Наредба/Наредбата. Оспорва се подзаконовия нормативен акт в цялост и се иска от съда да го отмени, респективно – да прогласи нищожността му по изложени подробни съображения в жалбата. Твърди се, че Наредбата противоречи на разпоредбите на чл.8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти/ЗОСОИ/, на чл.13 и чл.13а от Закона за сделките с компенсаторни инструменти/ЗСКИ/, както и в нарушение на Регламент/ЕС/ №909/2014 на ЕП и на Съвета от 23.7.2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в ЕС и за централните депозитари на ценни книжа/ЦДСК/. Оспорващият излага твърдения за незаконосъобразност на Наредбата, приета в нарушение на процесуалния закон - неспазване на едногодишния срок за приемането, посочен в §6 от ПЗР на ЗИ на Закона за приватизация и следприватизационен контрол/ЗПСК/ и неизвършване на цялостна предварителна оценка на въздействие на проекта по смисъла на чл.20, ал.3, т.2 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. В жалбата са изложени подробни доводи за противоречия на отделни разпоредби от Наредбата с посочените по-горе закони, изразяващи се в липсата на задължителни правила за плащане в провежданите по реда на тази наредба търгове с компенсаторни инструменти. Сочи се, че Наредбата е нищожен подзаконов акт, тъй като Министерският съвет, който е компетентният орган, е следвало да издаде последната, а не да „концесионира“ на друг орган да „напише“ този акт. С жалбата е направено особено искане на основание чл. 190, ал.1 от АПК за спиране действието на Наредбата, поради значително или трудно поправима вреда за И.. Сочи се, че оспорващият притежава компенсаторни инструменти с номинал над 3,17 млн. лева. Същият е искал да участва в търг №966, като направи плащане с компенсаторни инструменти, но за конкретния търг е било предвидено единствено плащане чрез парична вноска. По същия начин е било предвидено в електронната платформа провеждането на търг №986 - без възможност за плащане с компенсаторни инструменти, в който търг И. е искал да участва. При неспиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт от съда И. ще продължава да търпи трудно поправими вреди поради невъзможността да ползва своите компенсаторни инструменти за плащане при продажби на държавни недвижими имоти. С молба Вх. №10714/06.06.2025 г., депозирана от адв. Макавеев като пълномощник на оспорващия И., са направени доказателствени искания за попълване на административната преписка поради непредставянето й в цялост от административния орган. В обобщение - И. оспорва подзаконов нормативен акт с доводи и искане за прогласяване на неговата нищожност, евентуално отмяната му като незаконосъобразен. Правният интерес от оспорването И. обосновава с обстоятелството, че притежава компенсаторни инструменти, които не може да използва за извършване на плащане по търгове с предмет - държавни имоти, извършани от Агенцията за публичните предприятия и контрол/АППК/ по реда на оспорената наредба. В жалбата се съдържа и искане за спиране изпълнението на оспорения подзаконов нормативен акт на основание чл. 190, ал.1 от АПК. Ответникът – Министерски съвет, чрез процесуалния представител А. Георгиева, оспорва жалбата като нередовна и недопустима по подробни съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира жалбата за редовна, като подадена в съответствие с изискванията на чл.150 и чл.151, вр. с чл.196 от АПК. Жалбоподателят оспорва Наредбата в цялост. Непосочването на конкретен порок за всяка от разпоредбите не води до нередовност на оспорването, тъй като се навеждат твърдения за нищожност на подзаконовия нормативен акт, като издаден от некомпетентен орган, както и за нарушения на административнопроизводствените правила по приемането на Наредбата. Жалбата е недопустима на основание чл. 159, т.4, във връзка с чл. 196 от АПК - поради липса на правен интерес, по следните съображения: С оспорената Наредба за електронна платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала се уреждат воденото и поддържането на електронната платформа за продажба на имотите и обектите по чл.2, подготовката и обявяването на електронни търгове, условията и редът за провеждане на електронните търгове за продажба чрез електронната платформа/чл.1 от Наредбата/. И. обосновава правния си интерес от оспорване на Наредбата с обстоятелството, че притежава компенсаторни инструменти и по-конкретно - 3 173 150 жилищно компенсаторни записи с номинал 1 BGN, видно от Удостоверение за притежавани финансови инструменти №44505548С 28/07/2023, издадено от Централен депозитар АД/лист 54 от делото/. Жалбоподателят счита, че на основание чл.8, ал.2 от ЗОСОИ може да ги “ползва“ във всички търгове по Закона за държавната собственост, а оспорената Наредба не предвижда такава възможност. В действителност съгласно чл.4, ал.2 от ЗОСОИ с компенсаторни записи може да се участва в приватизационни сделки на акции или дялове от търговски дружества, включени в списъка по чл.11 от ЗПСК, както и да се ползват в случаите, предвидени в друг нормативен акт. Съгласно чл.8, ал.1, т.2 от ЗОСОИ плащания с компенсаторни и жилищни компенсаторни записи по този закон се извършват при продажба на държавни имоти и/или вещни права или вещи по реда на Закона за държавната собственост. В Закона за сделките с компенсаторни инструменти е предвиден редът за използването на компенсаторни инструменти за извършване на плащане - в допустимите от закона случаи/чл.13, ал.1 от ЗСКИ/ и при продажба на акции на регулиран пазар/чл.13, ал.4 от ЗСКИ/. Оспорената Наредба е приета на основание чл.3а, ал.3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно §2, ал.1 от ДР на ЗПСК компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и външния дълг на Република България, инвестиционните бонове по чл. 44, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и други непарични платежни средства, предвидени в закон, служат за плащане по приватизационни сделки за дружества, включени в списъка по чл. 11, както и по приватизационни сделки, сключени по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, когато в договорите е предвидена възможността цялата или част от покупната цена да бъде платена чрез непарични платежни средства. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата електронната платформа осигурява най-малко възможност за: 1. публикуване на решенията, заповедите и обявленията за електронните търгове, провеждани чрез нея, както и относимите към обекта на продажба документи и информация; 2. регистрация на потребителите; 3. подготовка и подаване на документи на кандидатите за участие и за допускането им до търговете; 4. достъп на тръжните комисии до документите на кандидатите за проверка за допустимост; 5. подаване на наддавателни предложения от допуснатите участници; 6. след проведено наддаване – посочване на участника, предложил най-висока цена, когато са налице основанията за това; 7. обмен на друга информация и документи. Никъде в Наредбата не е предвидено, че плащането може да се извършва единствено в левове, а не с компенсаторни инструменти, по арг. от разпоредбата на чл.12, ал.3, т.6 от Наредбата, която урежда правилата за провеждане на електронен търг, едно от което е: “начина на плащане на покупната цена в съответствие с проекта за договор“. В Наредбата е регламентиран редът за провеждане на електронен търг, като в чл.21, ал.2, т.3 от Наредбата е предвидено, че Тръжната комисия отстранява от участие в търга кандидат, който не е внесъл депозит за участие в търга по определения ред, когато такъв е предвиден. И. сочи, че е имал интерес да участва в два електронни търга - №966 и 986, но не са представени доказателства да е участвал в тях. Ако И. участва в електронен търг, то същият ще има възможност да обжалва актовете на Тръжната комисия при евентуалното му недопускане поради невнасяне на депозит за участие в търга по определения предвиден ред /чл.27, ал.5 – решение на Агенция за публичните предприятия и контрол/АППК/ за определяне спечелилия търга участник и чл.28, ал.3 – решение на АППК за прекратяване на електронен търг/. Жалбоподателят смята, че оспорената наредба следва задължително да съдържа разпоредби, предвиждащи плащането да се извършва от участника в електронния търг по негов избор - с левове или с компенсаторни инструменти. Следва да се подчертае, че целта на Наредбата е да уреди условията и реда за провеждане на електронния търг, като хипотезите, в които плащането може да се извърши с компенсаторни инструменти е предвидено в съответните закони - чл.4, ал.2 и чл.8 от ЗОСОИ и чл.13 от ЗСКИ. С оглед на изложеното жалбата е процесуално недопустима, като подадена при липсата на абсолютната положителна предпоставка за допустимост - от лице без правен интерес, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. По искането за спиране действието на оспорената наредба, съдът намира следното: Недопустимостта на оспорването е пречка съдът да се произнесе по искането за спиране с правно основание чл. 190, ал.1 от АПК. Съдът намира за нужно да отбележи, че дори ако се приеме за допустимо оспорването на Наредбата от А. И., то същото би било неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Според разпоредбата на чл.166, ал. 4 от АПК приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Безспорно в тежест на оспорващия е да докаже предпоставките за спирането. Това означава жалбоподателят да докаже, че от действието на оспорените разпоредби за него биха възникнали предвидими имуществени или неимуществени вреди, които са значителни или трудно поправими, т.е. да посочи и размер на имуществените вреди, които вероятно биха настъпили. Релевираните от жалбоподателя твърдения не са конкретни и не са подкрепени с писмени доказателства. И. не твърди да е участвал в посочените от него два електронни търга. Обстоятелството, че И. притежава жилищни компенсаторни записи не обуславя настъпването на преки и непосредствени вреди от действието на оспорената наредба. Преценката за настъпили такива вреди би могла да се извърши само при оспорване на конкретен електронен търг, в която И. е участвал, но не е бил допуснат/класиран поради неприемане на плащане с компенсаторни инструменти. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорената наредба подлежат на доказване от оспорващия, което в случая не е сторено – не са представени доказателства за настъпването на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на оспорената Наредба, а са представени само доказателства за собственост на жилищни компенсаторни записи. Следователно, дори оспорването на Наредбата да беше допустимо, то няма установени обстоятелства, на основание които да бъде уважено искането за спиране действието обжалвания подзаконов нормативен акт. Твърдените евентуални вреди следва да са конкретно формулирани, за да може да бъде направена преценка за техния размер и значимост, и дали тя надхвърля значимостта на охранявания обществен интерес. В случая в подкрепа на искането жалбоподателят не е представил доказателства за установяване на вероятното настъпване на вредата, вида и размера на същата. Водим от горното и на основание чл.196, вр. с чл.159, т.4, чл.190, вр. с чл.166, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение