Решение № 1202 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7713/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД), чрез процесуален представител, срещу решение №1777/02.06.2025г. постановено по адм. дело №41/2025г. на Административен съд–Русе (АС-Русе). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът- Д. Х. Г., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Русе е отменил отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да изтрие личните данни от системите на дружеството и да преустанови подаването на информация в Централния кредитен регистър на БНБ, обективиран в писмо с изх.№ 03502/12.12.2024г. и приложено към него становище от 12.12.2024г., и преписката е изпратена на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД за ново произнасяне в 7-дневен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД) има качеството на администратор на лични данни, а направеното искане е по реда на чл.37б ЗЗЛД от субект, чиито данни са обработвани от това дружество. Според съда Г. има право като субект на това обработване на достъп до обработваните от администратора нейни лични данни, съгласно чл.15 ОРЗД, като за дружеството в качеството му на администратор на лични данни е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателката искане съгласно разпоредбата на чл.12, §3 ОРЗД. Съдът е достигнал до извод, че предмет на оспорване е постановеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД) изричен отказ да спре да обработва личните данни на Д. Г. и да преустанови подаването на информация до Централния кредитен регистър, който отказ макар постановен в установената форма и от компетентен орган е несъответен на материалноправните разпоредби и целта на закона. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. В процесния казус съдът е бил сезиран с жалба против мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД) да бъдат изтрити личните данни на Г., обработвани от дружеството във вр. с цедирано му кредитно задължение с договор за цесия от 18.01.2016г. с „Юробанк България“АД, като с молба от 19.03.2025г., в изпълнение на указанията дадени с разпореждане №720/11.03.2025г. на АС-Русе по адм.д.№41/2025г. е заявено оспорване на „изричен отказ“. С определение №908 от 21.03.2025г. съдът е конституирал като ответник в съдебното производство – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, без да съобрази изложеното от оспорващия в жалбата, че оспорва мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а в последствие „изричен отказ“ при липса на конкретизиране от жалбоподателя на субекта, постановил оспорения акт, предвид съдържанието на разпореждане №720/11.03.2025г. на АС-Русе, с което само се констатира, че в преписката се съдържат отговор №03502/12.12.2024г., подписан от управителя на дружеството, както и становище относно искане за упражняване право по чл.17 ОРЗД, подписано от длъжностното лице по ЗЗЛД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД). Посоченият отговор е подписан от юрисконсулт М. Милушева без да са налице данни относно представителната власт на юрисконсулта, а в отговора е препратено към приложено към него становище на длъжностно лице по защита на данните по отношение искането за упражняване правото по чл.17 ОРЗД. Становището е подписано от Д. Балабанова- длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни, и същото е изпратено до субекта на данни като приложение към посоченото по-горе писмо изх.№03502/12.12.2024г., на юрисконсулт М. Милушева в качеството си на пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Липсва волеизявление на жалбоподателя по делото относно конкретизиране предмета на оспорване предвид наличието по делото както на „отговор“ с неизяснен от съда характер по см. на чл.21 АПК, така и на друг акт- становище относно искане за упражняване право по чл.17 ОРЗД, с издател длъжностното лице по защита на личните данни на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД), без от доказателствата по делото да се установява длъжностното лице по защита на личните данни по см. на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД да разполага с компетентност за издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента. В случая съдът е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, като страна в съдебното производство без същия да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, а съдебното производство е приключило и без да е установен предмета на спора. Налага се извод, че при неизяснен предмет на спора, съответно издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата и последващата молба, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене в едно ОСЗ и постановил решение при конституирана ненадлежна страна в процеса. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението на АС-Русе трябва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира страните в процеса, като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК, съобразявайки кой е оспорения от Д. Х. Г. акт, кой е издателя на този акт, и постанови съдебен акт след като евентуално разгледа акта, предмет на оспорване, за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а по претендираните следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение