Решение № 56 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2014 г.

Решение № 56 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Людмил Павлов Любомиров от гр. Перник, чрез адв. Цветанка Бояджиева против решение № 7354 от 26.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 14477/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 141201604/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2409/08.10.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. София относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г. В касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуални норми. Счита, че съдът е допуснал нарушение като не е назначил съдебна експертиза, каквато в такива случаи е необходима, както и че неправилно не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства относно предоставените парични средства и тяхното предназначение. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която на Людмил Павлов Любомиров са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г. По отношение на останалите ревизирани периоди - за 2005 и 2006 г. не са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), а задълженията за 2008 г. и 2009 г. не са оспорени и актът в тази част, е влязъл в сила. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице с получените от него доходи. За 2007 г. съдът е възприел изготвения от органите по приходите паричен поток и е установил, че ревизираното лице е осъществило покупка на автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф" през юли и декември 2007 г. за по 600 лева, или за придобиване на моторни превозни средства е разходвал общата сума 1200 лева. Сключил е и договор за покупка на право на строеж върху недвижим имот на 23.01.2007 г. за 21000 лева; на 15.12.2007 г. покупка на имот от Елеонора Милутинова и др. за сумата 40 000 лв. На 26.10.2007 г. ревизираното лице и съсобственикът му Радков продали поземлен имот в гр. Перник за сумата 42228 лв. За 2007 г. Любомиров е декларирал при ревизията получен заем от майка си Виргиния Илиева, приет за достоверен от органите по приходите въз основа на данните от насрещната проверка. При тези фактическите данни и предвид получените трудови възнаграждения от 1528,38 лева, при съобразяване на статистическите разходи за издръжка и реализирани 7 еднодневни пътувания извън страната, от ревизиращите органи по приходите е изготвен баланс на паричния поток за 2007 г., при който разходите надвишават постъпленията с 19 413,63 лева. Сумата е определена за данъчна основа по чл. 36 ЗДДФЛ, обуславяща данъчно задължение в размер на 3 975.12 лева и съответните лихви /погрешно посочени в мотивите на решението като данък в размер на 1850,41 лева за този период/. За 2010 г. съдът е възприел данните за приходите и разходите от съставения при ревизията паричен поток и установения недостиг на парични средства в размер на 17 053.99 лева. В приходната част на паричния поток са отнесени получените обезщетение за временна неработоспособност, постъпления от продажби на автомобили, изтеглени суми от банкови сметки, а в разходната част - придобивните цени на автомобили, статистически разходи за издръжка, вноски по банкови сметки, наем. За да отхвърли жалбата съдът е анализирал констатациите на органите по проходите относно разходите и доходите на Людмил Любомиров за всички ревизирани периоди 2005-2010 г. във връзка с конкретните възражения на лицето за получени заемни парични средства и е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата по чл. 124 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че са доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - несъответствие на доходите с имущественото състояние на лицето. Тези предпоставки според съда са обвързани с неясния произход на средствата за извършените от Любомиров плащания по банкови сделки, за издръжката му, за придобиване на недвижими имоти и превозни средства, за пътувания в чужбина. Като законосъобразни са определени, изводите на органите по приходите, че за да извърши установените въз основа на документи разходи за заплащане на задължения по договори за покупко - продажба, по банкови сделки, разходи за пътувания, разходи за издръжка според статистически данни, Любомиров е получил доходи, които е укрил и не е декларирал. Обоснован е извод, че недостигът на средства до размера на направените разходи за всеки годишен период е определен като годишна данъчна основа на основание чл. 122, ал. 1 вр. ал. 2 ДОПК, спрямо която е приложена действащата по време данъчна ставка. Съдът е отхвърлил възраженията на ревизираното лице за налични парични средства към 01.01.2005 г., предоставени му в заем от Васил Григоров /вуйчо/, от Елеонора Милутинова /баба/, както и доводите за получена сума от 24 000 лева през 2005 г. от Пирин Владимиров като е обсъдил доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство, в това число и показанията на св. Виргиния Илиева и Е. Милутинова. Съдът не е кредитирал събраните доказателства за предоставен заем в размер на 29 000 щатски долара от Васил Григоров, поради недоказан произход на тези средства у заемателя. Показанията на св. Милутинова не са кредитирани, тъй като са в противоречие с представените по делото писмени доказателства относно произхода на предоставените средства като такива от продажба на съсобствен недвижим имот на 13.06.2003 г. По отношение заема от Пирин Владимиров, съдът е приел, че представените при ревизията писмени обяснения и доказателства за получен от заемателя доход от продажба на недвижим имот, съпружеска имуществена общност не следва да бъдат ценени, тъй като предоставянето на целия размер на продажната цена, не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства в това число и показанията на Виргиния Илиева, която живее заедно със заемателя. Решението е частично неправилно. Настоящият състав не споделя изводът в обжалваното решение за законосъобразност на определената данъчната основа по чл. 36 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че констатираният при ревизията паричен недостиг е установен за съответния годишен период. Този извод е в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. Видно от мотивите на ревизионния доклад недостигът на парични средства за 2007 г. е определен в размер на 19 143.63 лева и според изготвеният баланс на паричния поток за този период е формиран от разходите на ревизираното лице към конкретни дати - на 23.01.2007 г. от вноска за покупка на право на строеж и от разходите му за издръжка според статистическите данни към 31.01.2007 г., а не за годишния период. За 2007 г. разликата между приходите и разходите съгласно данните от паричния поток, изготвен от органите по приходите е 15 231.29 лева /70 296.07 лева разходи - 55064.78 лева приходи/. Нещо повече, в ревизионния доклад органите по приходите са констатирали положителен баланс на приходите и разходите към 31.12.2007 г. в размер на 5 495.12 лева, която сума е включена като начално салдо в баланса на паричните средства за 2008 г. При тези фактически данни неправилно съдът е приел, че констатираният недостиг към м. 01.2007 г. представлява данъчна основа на доходите от други източници за целия годишен период. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите определя данъчната основа след анализ на обстоятелствата по ал. 2 на същата разпоредба съобразно правилата на съответния материален закон. В случая данъчната основа за облагане с данък върху доходите следва да се формира въз основа баланса на паричния поток, изготвен за съответния годишен период, а не въз основа на баланса към конкретни дати, както е приел, органът по приходите. Това следва от чл. 36 и чл. 17 от ЗДДФЛ, според които норми, данъчната основа за доходите от други източници, както и годишната данъчна основа за облагане с данък върху доходите, се определят за съответната данъчна година. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е прието, че размерът на данъчната основа за 2007 г. за разликата над 15 231.29 лева до пълния й размер от 19 143.63 лева е определен законосъобразно, е постановено в противоречие с материалния закон. За 2010 г. данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ е формирана от паричен недостиг към 18.01.2010 г., в размер на 17 053.99 лева и е определено задължение за данък от 1 705.40 лева и съответните лихви. Същевременно изготвеният баланс на приходите и разходите за целия годишен период е положителен - 188 039.02 лева приходи и 108 230.91 лева разходи или 79 808.11 лева. При тези фактически данни за 2010 г. не е налице недостиг на парични средства, който да представлява данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ и който да подлежи на облагане по особения ред. Като е приел, че е налице паричен недостиг за съответния годишен период, съдът неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, за съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция следи и служебно. Изложеното обоснова извод за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Любомиров относно установения данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 705.40 лева и съответните лихви, както и в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 2 971.50 лева, изчислена върху данъчна основа от 15 231.29 лева, съграсно действащата по време данъчна ставка и съответните лихви до пълния размер на установеното задължение за данък от 3 975.12 лева и съответните лихви. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество, като се отмени ревизионния акт в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 изцяло и частично по отношение на установените задължения за 2007 г. В останалата част решението е правилно. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил доводите на ревизираното лице за налични парични средства към 2005 г. от три източника - по договор за заем от 30.10.2003 г. от вуйчо му Васил Григоров в размер на 29 000 щатски долара, по договор за заем от 15.03.2003 г., предоставен от баба му Елеонора Милутинова в размер на 39 000 щатски долара и сумата от 24 000 лева, получени от Пирин Владимиров на 15.05.2005 г. В хода на ревизията органите по приходите са признали за приход 1/3 от сумата 39 000 щатски долара, получена от Елеонора Милутинова и половината от сумата 24 000 лева, предоставени от Пирин Владимиров, които съответстват на дела от заемодателите от продажбата на съсобствен имот, съответно от продажбата на имот, съпружеска имуществена общност. Доводите в касационната жалба за неправилна оценка на доказателствата по делото относно посочените суми, са неоснователни. Съдът е изложил подробни съображения, защо не кредитира събраните по делото гласни доказателства св. Виргиния Илиева - майка на Любомиров и св. Елеонора Милутинова - негова баба. Изложените съображения се подкрепят от данните по делото за противоречието им с установеното от представените в тази връзка писмени доказателства и съответстват на чл. 172 ГПК, поради което следва да бъдат споделени. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не е назначил съдебна експертиза. Преди всичко касаторът не сочи конкретни обстоятелства, за установяването на които са необходими специални знания. Нужда от такива знания не е възникнала и за съда при извършване на служебната проверка законосъобразност на ревизионния акт. Наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за 2007 г. е доказано от събраните при ревизията доказателства, поради което ревизионният акт в частта на установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2971.50 лева и съответните лихви правилно е преценен като законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е приложил правилно материалния закон и решението следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора, решението в частта на присъдените в полза на дирекция ОДОП - София разноски в размер на 400 лева, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК не следва да се отменя, тъй като определената сума съответства на материалния интерес, за който решението се оставя в сила и е за цялото съдебно производство по оспорване на ревизионния акт. При изчисляване на разноските, съдът неправилно е определил по-малък размер на обжалвания материален интерес, който е 7779.66 лева, видно от изричното изявление на ревизираното лице, че оспорва ревизионния акт частично - по отношение установените задължения за 2007 г. и 2010 г. На касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 960.08 лева, съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба и представените по делото доказателства за направени разходи за държавни такси и адвокатско възнаграждение за защита от един адвокат за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховния административен съд, първо отделение,