Определение № 271 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3751/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Т. С. М., чрез адв. П. П.. За отмяна ,поради наличие на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, последователно са посочени: разпореждане по гр.д № 1362/2012г на СРС, 57 състав, разпореждане по ч. гр.д № 16759/2012г на СГС, ІІ „б” въззивен състав и „разпореждане” по ч. гр.д № 1972/2013г на ВКС ІІІ г.о., като е уточнено ,че се иска отмяна на разпореждането за връщане на частна жалба. Разпореждане, с което е върната частна жалба на молителя, е постановил въззивния съд. Върната е касационна частна жалба на Т. С. М. срещу въззивното определение по делото (същата е постъпила с вх.№1364/ 07.01.2013г ). Жалбата е върната с разпореждане №5379 от 08.02.2013г. по ч. гр.д № 16759/2012г на СГС на основание чл. 262, ал.2 т.2 ,във вр чл. 275, ал.2 ГПК поради изпълнение на дадени указания по отстраняване на нередовности. Обжалвано от молителя ,разпореждането е потвърдено с определение №245 от 09.04.2013г по ч. гр.д № 1972/2013г на ВКС ,ІІІ г.о и е влязло в сила, считано от постановяване на окончателното определение по инстанционния контрол. В молбата за отмяна се сочи нарушено право на лично участие на жалбоподателя в делото, обосновано с ненасрочване на открито съдебно заседание от районния съдия, в което да се изясни обективната истина и постановяване на „анонимно” разпореждане за връщане на частната жалба. Молбата за отмяна е депозирана на 16.12.2013г пред първоинстанционния Софийски районен съд,57 състав, на който делото е върнато след приключването му. Молбата за отмяна е недопустима. На формално изтъкнатото основание по чл. 303 ал.1, т.5 ГПК, същата е просрочена. Спрямо визираното за отмяна разпореждане, срокът по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК е с начален момент постановяване на определението на ВКС и е изтекъл. Просрочена е и възможността да се изтъква основание по чл. 305 ,ал.1, т.5 ГПК спрямо преграждащото за хода на исковото производство въззивно определение №20341/ 14.12.2012г по ч. гр.д №16579/2012г на СГС и потвърденото с него разпореждане от 26.10.2012г на СРС, 57 състав,за връщане на исковата молба и прекратяване делото. Виждането на защитата ,че при постановяването им са били накърнени общи принципи на гражданския процес, не е обосновка по основанието за отмяна на разпореждането, с което е върната частната жалба. Наред с това, нито едно от конкретно посочените „разпореждания” не формира сила на пресъдено нещо, като съдебни актове същите са извън приложното поле на института, регламентиран в чл. 303 и сл. ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.