Определение № 10990 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Ресайкъл Компани“ ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Георгиев за изменение на решение № 8676 от 11.07.2024 година, постановено по адм. дело № 2652/2024 година по описа на ВАС, в частта за разноските. С молбата се отправя искане към съда да измени посоченото решение, като присъди в полза на „Ресайкъл Компани“ ЕООД цялата претендирана сума от 78000 лева, представляващ адвокатско възнаграждение. Счита, че делото се отличава с висока правна и фактическа сложност поради огромния обем „новооткрити“ доказателства, както и процесуалната активност на молителя, подал искането за отмяна. Ответната страна – министерство на околната среда и водите, чрез гл. юрк. Петков в писмено възражение изразява становище за неоснователност. Върховен административен съд, в настоящия петчленен състав, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Видно от данните по делото същото е образувано по искане от Министерство на околната среда и водите, чрез юрк. П. Петков, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 592 от 10.05.2023 г. постановено по административно дело № 496/2022 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), в частта му, с която МОСВ е осъдено да заплати на „Ресайкъл компани“ ЕООД сумата от 1 018 471,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 63554,00 лв. разноски по делото и решение № 10652/06.11.2023 г. по адм. дело № 5743/2023 година на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 592/10.05.2023 година по адм. д. № 496/2022 год. на АССО и МОСВ е осъдено да заплати сумата от 60000 лв. разноски по делото. С представения от „Ресайкъл компани“ ЕООД отговор от 07.03.2024 г. е оспорено искането за отмяна на влязло в сила решение като неоснователно и е направено искане за присъждане на сторени по делото разноски. Представен е и списък на разноските, в който е посочено, че претендираните разноски са в размер на 78 000 лева, за което е представено пълномощно за адв. Георгиев, договор за правна защита и съдействие, както и платежни документи доказващи реалното плащане на уговорената по договора сума за адвокатско възнаграждение. С решението, чието изменение се иска е отхвърлено искането на Министерство на околната среда и водите за отмяна на влязлото в сила решение и с оглед изхода на спора Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на „Ресайкъл компани“ ЕООД разноски в размер на 25000 лева. За да определи този размер на адвокатско възнаграждение съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност от искателя и необходимостта от полагане на съответната правна помощ за даденото производство, поради което е счел, че следва да се присъди сумата от 25000 лв., която се явява редуцирана от претендираната сума. Неоснователно е твърдението на молителя, че производството по адм. дело № 2652/2024 година по описа на ВАС е с определен материален интерес. Както бе посочено по-горе настоящото дело е образувано по искане с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК и е разгледано по реда на отмяна на влезли в сила съдебни актове, който е извънреден способ за защита по реда на АПК и е без определен материален интерес. В мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в производство по отмяна на влязло в сила решение касационният съд не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, което съдът постановява в производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява или не висящността на процеса. Ето защо не може да се приеме, че производството по чл. 237 и сл. от АПК е с материален интерес, поради което и присъдените разноски не са обвързани с такъв. В конкретния случай процесуалните действия на процесуалния представител на „Ресайкъл компани“ ЕООД се изразяват в изготвянето на писмен отговор по подаденото искане, писмена защита, както и участието му в открито съдебно заседание, което покрива нормална натовареност на един процесуален представител в този вид производство. С оглед това и предвид фактическата и правна сложност на спора, съдебният състав приема за справедливо определеното възнаграждение за адвокат в размер на 25000 лева, което е и доста над определения с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, поради което същото не следва да се изменя. По изложените съображения искането за изменение на съдебния акт, в частта за разноските е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия