Решение № 6328 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. Р., гражданин на Сирия, против решение № 32859 от 08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9441/2025 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № 4580/26.08.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Представя ново писмено доказателство, издадено след постановяване на обжалваното съдебно решение, а именно заверено копие с превод на български език от съобщение № 155 от 22.10.2025 г. на компетентен орган в страната по произход, от което е видно, че жалбоподателят е издирван с цел разследване.Прави се искане за отмяна на решението на АССГ и отмяна на решението на председателя на ДАБ при МС. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа касационната жалба. Сочи, че е представил писмени доказателства на адвоката, който трябвало да го представлява, но той не ги е представил по делото. Заявява, че в Сирия се е занимавал с работа, която имала хуманитарен характер. Бил изпратен в затвора от предишния режим за срок от 2 години и след като го пуснали от затвора, се насочил към държавите от Европейския съюз, за да поиска закрила. Счита, че ако се върне в Сирия ще бъде арестуван отново, тъй като преди два месеца са го търсили от службите за сигурност в страната. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание чрез пълномощника си юрк Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя 3 броя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от на А. Р., гражданин на Сирия, против решение № 4580/26.08.2025 г., на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на А. Р. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решението е отхвърлена жалбата на А. Р. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че жалбоподателят не е доказал наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Съдът е кредитирал изложените от жалбоподателя факти относно напускането на Сирия и работата му като фелдшер в район близо до границата с Израел, но е приел, че тези обстоятелства не установяват наличие на лично и актуално преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение. Според съда от данните по делото не се установява жалбоподателят да е бил обект на конкретни действия на преследване от страна на държавни органи или други субекти, нито да е получавал лични заплахи срещу живота, свободата или сигурността си. Съдът е приел също така, че твърдените от жалбоподателя проблеми са били свързани с предходната власт в Сирия преди напускането на страната през 2023 г., а не с действащите към момента на постановяване на решението власти. Въз основа на справките за страната на произход съдът е достигнал до извода, че след промяната на политическата обстановка в Сирия положението постепенно се стабилизира и не може да се приеме, че в страната съществува въоръжен конфликт с такава интензивност, че всяко цивилно лице да е изложено на реална опасност само поради присъствието си там. Съдът е отчел и обстоятелството, че семейството на жалбоподателя продължава да пребивава в Сирия, както и че не са представени доказателства за конкретни действия на властите спрямо него след напускането на страната. Отделно от това съдът е приел, че опасенията на жалбоподателя от мобилизация вече не са актуални, с оглед промените в политическата и военната обстановка в Сирия. Съдът е счел, че изложените от него мотиви за напускане на страната са свързани в по-голяма степен с желанието му да достигне до Европа и да подобри условията си на живот, отколкото с наличие на реален риск от преследване или тежки посегателства по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Обжалваното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон към момента на постановяването му. Независимо от това решението на административния съд следва да бъде отменено, предвид следното: В хода на касационното производство е представено ново писмено доказателство – съобщение № 155 от 22.10.2025 г. на компетентен орган в страната по произход – Министерство на вътрешните работи, полицейско управление на провинция Дараа, в лицензиран превод на български език, видно от което е, че касаторът е издирван с цел разследване относно естеството на работата му при оказване на първа помощ на ранени на територията на ционистката единица Израел. Това писмено доказателство се представя за първи път едва в касационното производство, в което според чл. 220 АПК не могат да се правят нови фактически установявания. При това положение представеното писмено доказателство следва да бъде съобразено от настоящия касационен съд при условията на чл. 142, ал. 2 АПК като такова, което може да доведе до нови фактически установявания, респ. до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Представеното писмено доказателство би могло да се отрази върху молбата на А. Р. за закрила. Това писмено доказателство е относимо както при преценката по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец поради твърдения за преследване, така и при преценката по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Писменото доказателство е от значение и за преценката по чл. 4, ал. 3 ЗУБ – забрана за връщане на територията на Сирия, в която е застрашена свободата на търсещият закрила. Преценката на представеното писмо от 22.10.2025 г. е на административния орган. Той следва да обсъди представеното писмено доказателство, заедно с всички събрани по преписката доказателства. Само по този начин правата на кандидата за закрила няма да бъдат нарушени. Тъй като това не може да стане нито в настоящото касационно производство, нито в първоинстанционно съдебно производство, това налага отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения административен акт и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. След получаване на преписката председателят на ДАБ при МС следва да изиска оригинала на писмото за сверяване с представеното ксероксно копие на същото от 22.10.2025 г., да обсъди представеното от кандидата за закрила писмено доказателство, да прецени дали да му даде вяра или не и да формира фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въз основа на всички събрани по преписката доказателства, включително и представеното писмо от 22.10.2025 г. Въз основа на това председателят на ДАБ при МС следва да постанови решението си за предоставяне или не на статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на А. Р.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,