Решение № 500 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2025 г.

Образувано е по: 1) касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) срещу Решение № 6427/16.07.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 708/2025 г. в частта с която е отменено Решение № 60/24.03.2025 г. на РУО на ПОС в частта му за определената финансова корекция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК ЕАД – Бургас) в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по Договор № ЗОП-40/08.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 1; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-61/10.06.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 2; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-60/04.06.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Надзор Варна 2020“ за обособена позиция 3; за горницата над 5% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ, по Договор № ЗОП-47/23.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 4; и е страната е осъдена за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че не е доказано несъответствие между съдържанието на техническото предложение на избрания за изпълнител участник - ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“, с изискването от образеца и поставени изисквания в техническото задание по чл. 2.1 и 3.3 за обособени позиции 1, 2 и 4. Подробно обосновавана несъответствията и сочи, че са били налице основанията участникът да бъде отстранен съгласно чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, а не да бъде избран за изпълнител. Аргументира, че посоченото нарушение на правилата за обществените поръчки съставлява нередност, която правилно е квалифицирана по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности). Счита, че относно обособена позиция 3 е безспорно доказано, че системите за управление и контрол, които са посочени от избрания за изпълнител участник – ДЗЗД „Надзор Варна 2020“ са само изброени в неговото техническо предложение без да са съотнесени към конкретен вид задача по поръчката, каквото е изискването по техническото задание. Обосновава, че несъответствията в техническото предложение на този участник с техническото задание са били достатъчни, за да бъде същият отстранен на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Нарушението представлява нередност, която правилно е квалифицирана по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и за нея законосъобразно е определена финансова корекция а обратният извод на съда е неправилен и необоснован. Иска отмяна на съдебен акт в обжалваната му част и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на ВиК ЕАД - Бургас. Претендира разноски за две инстанции включително юрисконсултско възнаграждение съгласно списък. Алтернативно при отхвърляне на жалбата, прави мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – ВиК ЕАД – Бургас, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представлява се от адв. Н. Киркова, която поддържа аргументите от писмения отговор и иска съдебното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Претендира и присъждане на разноски за касационната инстанция, за които представя списък и доказателства за плащането им. 2) касационна жалба от ВиК ЕАД – Бургас срещу Решение № 6427/16.07.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 708/2025 г. в частта с която отхвърлена жалбата на Дружеството срещу Решение № 60/24.03.2025 г. на РУО на ПОС в частта му за определената финансова корекция в размер в размер на 5% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ, по Договор № ЗОП-47/23.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 4. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е установил всички относими съм спора факти и безкритично е възприел тезата на административния орган, без да обсъди всички направени възражение и представени доказателства. Обосновава, че няма нарушение на 46, ал.1 във вр. чл.2, ал.1 ЗОП, тъй като в обявлението ясно е посочено, че предметът на поръчката е разделен на обособени позиции и оферти могат да се подават за всички позиции. Сочи, че в рамките на оперативната си самостоятелност и оглед конкретната необходимост не е било възможно допълнително разделяне на предмета по обособена позиция 4, тъй като това би увеличило разходите, цената на услугата и би затруднило контрола и изпълнението. Предвидените за изпълнение дейности са абсолютно идентични, независимо от категорията на строежа, а изпълненото им от различни изпълнители предполага по-трудна координация и изпълнение между тях, доколкото и строежите са технологично и функционално обвързани и осъществяването на строителния надзор общо е оправдано от технологична и икономическа гледна точка, поради което не е налице соченото от административния орган нарушение. Иска отмяна на съдебен акт в обжалваната му част и решаване на спора по същество като се отмени изцяло оспорвания административен акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за две инстанции в пълен размер съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалба са допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на РУО на ПОС е неоснователна, а тази на ВиК ЕАД – Бургас е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е Решение № 60/24.03.2025 г. на РУО на ПОС, с което определената финансова корекция на ВиК ЕАД – Бургас в размер в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-40/08.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 1; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-61/10.06.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 2; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-60/04.06.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Надзор Варна 2020“ за обособена позиция 3; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ, по Договор № ЗОП-47/23.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 4. От фактическа страна, административният акт е мотивиран като е посочено, че при обособени позиции 1, 2, 3 и 4 е извършено нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки - незаконосъобразно е определен за изпълнител участник в нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, чиято оферта не отговаря на изискванията на възложителя относно съдържанието на техническото предложение, представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция от 25 % допустимите разходи по съответните договори за изпълнение. Посочено е още едно нарушение при обособена позиция 4, изразяващо се в липса на обосновка за невъзможността за разделяне на поръчката на обособени позиции с оглед различната категория на строежите, включени като обекти в тази позиция, нарушение на чл. 46, ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция от 5 % допустимите разходи по съответния договор за изпълнение. Първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали органа за издаването му, същото е издадено при спазване на специалните административнопроизводствени правила по ЗУСЕФСУ. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение съдът точно установява съдържанието на поставените от възложителя изисквания към техническото предложение на участниците. Сравнява представите технически предложения от участниците, избрани за изпълнители с поставените изисквания, като установява, че не е налице соченото от органа несъответствие между поставените изисквания и съответните предложения, поради което не е налице нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, съответно няма нередност и основание за определяне на финансова корекция. Относно нарушението на чл. 46, ал.1 ЗОП съдът приема, че същото е доказано, тъй като в предмета на поръчката в обхвата на обособена позиция 4 са включени обекти от различна категория строежи, които е следвало да бъдат разделени, за да не се ограничава конкуренцията. Счита, че нарушението е правилно квалифицирано като нередност и за него законосъобразно е определена финансова корекция в размер от 5 % от допустимите разходи по договора за изпълнение на обособена позиция 4. Така мотивиран, съдът достига до краен извод, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон и го отменя в частта за определените финансови корекции в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ, по Договор № ЗОП-40/08.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 1; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-61/10.06.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 2; 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор № ЗОП-60/04.06.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Надзор Варна 2020“ за обособена позиция 3; за горницата над 5% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ, по Договор № ЗОП-47/23.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 4, а в останалата част отхвърля жалбата на ВиК ЕАД – Бургас, и присъжда разноски съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и частично правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Следва да се отбележи, че предмет на първоинстанционното производство е проверката за законосъобразност на решение на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027, чрез която се предоставят средства от ЕФСУ, по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. С Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година се установяват общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (известен като Регламент относно общоприложимите разпоредби или РОР). Съгласно чл. 117 от глава ІІ Преходни и заключителни разпоредби на Дял ІХ Делегиране на правомощия, разпоредби за изпълнение, преходни и заключителни разпоредби на РОР, Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всеки друг акт, приложим за програмния период 2014—2020 г., продължава да се прилага само за оперативните програми и операциите, подкрепяни от ЕФРР, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство през този период. От това следва, че преценката за законосъобразност на упражненото от РУО на ПОС правомощие по определяне на финансова корекция с оглед установена нередност, се преценява, на първо място, съобразно разпоредбите на РОР, който дава собствена дефиниция на понятието „нередност“ в чл. 2, т. 31, независимо от сходството в съставомерните елементи с дадената в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 дефиниция на същото понятие. Така и първият елемент от състава на нередността – субектът, а именно – икономически оператор, има своята легална дефиниция в чл. 2, т. 30 РОР. Следователно ВиК ЕАД – Бургас има качеството икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 30 РОР, тъй като е бенефициер, по смисъла на чл. 2, т. 9 РОР, който е отговорен за изпълнението на проект „Интегриран воден проект за област Бургас – фаза 2“, финансиран със средства от ЕФСУ. Правилно първоинстанционният съд свежда спора до отговора на въпроса налице ли са твърдените от РУО на ПОС нарушения на вътрешното (национално) право. Дефиницията за нередност по РОР обвързва обективния елемент, а именно – нарушението с приложимото право като в чл. 2, т.3 РОР дава дефиниция на последното понятие – „приложимо право“ означава правото на Съюза и националното право, отнасящо се до прилагането му“, поради което няма съмнение – с оглед принципа на споделено управление при изпълнение на разпределения за фондовете бюджет на Съюза – че подготовката и изпълнението на програмите по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕФСУ е в съответствие с институционалната, правна и финансова рамка на Република България като държава членка. От своя страна това включва правото на държавата членка да определи в съответствие с правото на Съюза конкретните приложими правила при изпълнение на подкрепяните от ЕФСУ операции, включително приложението на правилата в областта на обществените поръчки по отношение бенефициери, имащи качеството на публични възложители. Поради това и с оглед мотивите на съда за частична отмяна на оспорения пред него административен акт, съществена е преценката за правилност на извода на съда, че не са налице сочените от РУО на ПОС нарушения на ЗОП. Споделят се и изводите на съда за материална незаконосъобразност на решението в частта за нарушения във връзка с обособени позиции 1, 2 и 4, тъй като не са налице твърдените от органа нарушения на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Основанието за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП изисква участникът да е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. ЗОП съдържа и легална дефиниция на понятието „условия за изпълнение на поръчката“ в § 2, т. 58 от Допълнителните си разпоредби. Това са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението ѝ, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Всяко отклонение от предвидените от възложителя изисквания към изпълнението предполага отстраняване на участника от процедурата. Правилно първоинстанционният съд е разгледал техническото предложение на ДЗЗД „Строй Експрет Електро 2018“, предложено за всяка обособена позиция 1, 2 и 4 по отделно и е достигнал до обоснован извод, че в него се съдържа необходимата информация относно системите за управление и контрол при изпълнение на задачите по чл. 2.1 и чл. 3.3 от техническото задание, независимо, че тази информация не е структурирана, така както административният орган е очаквал. В случая е от значение, че техническото предложение на избрания за изпълнител участник съдържа информация за изпълнението на задачите след изтичане на периода за съобщаване на дефекти, както и тези по чл. 3.3. от техническото задание, включително системите за управление и контрол, които са относими за тях. Следователно правилен е изводът на съда, че представените технически предложения съдържат необходимата информация относно начина на изпълнение, който отговаря на предвидените условия за изпълнение в техническото задание, поради което не е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. РУО, при обосноваваното на нарушението по чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, сочи че участникът, избран за изпълнител, не е спазил императивната норма на чл. 101, ал.5 ЗОП. Разпоредбата предвижда, че зависимост от вида и етапа на процедурата кандидатите подават заявления за участие, а участниците – оферти. При изготвяне на заявления за участие или оферти всеки кандидат или участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия. Следователно разпоредбата съдържа правило за поведение насочено към кандидатите или участниците в процедурата по обществената поръчка, а не правило отнасящото се до възложителите на поръчката, поради което последните няма как да го нарушат, а само неправомерно действие или бездействие на икономически оператор, участващ в изпълнението фондовете, може да извърши нередност. Предвид посоченото не е необходимо обсъждането на тази разпоредбата като нарушена от бенефициера-възложител, тъй като тя не е свързана с регулиране на поведение на последния, поради което не може да служи като годно правно основание за извършено от него неправомерно действие. Предвид липсата на соченото от административния орган нарушение на националното законодателство не е осъществен описаният в административния акт състав на нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция, до какъвто правилен извод достига и първоинстанционният съд. Правилни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на решението в частта за нарушение във връзка с обособена позиции 3 – отново за нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Обособена позиция 3 е с предмет „Строителен надзор за реконструкция на ВиК мрежите на гр. Несебър и гр. Ахелой“. Твърди се от РУО незаконосъобразно избран изпълнител – ДЗЗД „Надзор Варна 2020“, чиято оферта не отговаря на изискванията на възложителя. Органът сочи, че в офертата си участникът е посочил 9 системи за управление и контрол, без да посочи за коя от задачите по чл. 2.1 от техническото задание се отнасят. Приема, че за част от системите самото им наименование води логически до извод към кои задачи се отнасят, но за други не може да се направи такъв извод, поради което липсата на конкретно съотнасяне представлява несъответствие между изискването на възложителя и представеното техническо предложение. Сочи се още, че в техническото предложение на участника, избран за изпълнител не се съдържа изложение относно системите за управление и контрол при изпълнението на чл.3.3 от техническото задание - докладването на изпълнението на задълженията. Правилно съдът приема, че всъщност липсва изискване всяка една от системите да е обвързана по отделно за всяка от задачите, в последователността, посочена в техническото задание, а изискването е да е определено въздействието на конкретната система към изпълнението на съответна задача, като в предложението на участника ДЗЗД „Надзор Варна 2020“ такава информация има. Техническото предложение на участника съдържа описание, на всяка от посочените системи за управление и контрол, което включва същност и обхват, конкретни действия, които ще се изпълняват, отговорен експерт/служител за изпълнението и очаквано въздействие на конкретната система към изпълнението на поне една задача, общо са обхванати всички задачи, посочени в техническото задание. Съдът конкретно анализира съдържанието на техническото предложение и обосновано стига до извод, че същото отговаря на поставените от възложителя изисквания. Конкретно за задачите по докладването по т.3.3. от техническото задание съдът правилно отбелязва, че същите са предвидени на повече от едно място в предложението на избрания за изпълнител участник. Преценката е направена въз основа на цялостните данни и информация, съдържащи се в предложението и съответните изисквания от техническото задание, поради което изводите са обосновани, правилни и съответни на доказателствата и напълно се споделят от настоящия съд. Налага се извод, че е правилен изводът на съда, че не е извършено нарушение на приложимото право, при провеждане на процедурата по обществената поръчка за обособена позиция 3, съответно не е осъществен описаният в административния акт състав на нередност и няма основание за определяне на финансова корекция за нея. Относно нарушението на чл. 46, ал.1 ЗОП: разпоредбата предвижда: „При подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това“. Първоинстанционният съд приема, че нарушението е доказано, като потвърждава извода на РУО, че предметът на обособена позиция 4 – „Строителен надзор за реконструкция на ВиК мрежите на гр. Поморие, гр. Обзор и деривация Камчия-Север“, съдържа обекти от различни категории строежи по чл. 137, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно втора за ВиК мрежите на гр. Поморие, гр. Обзор и първа - за деривация Камчия-Север, а изискванията за подбор включват такова за застраховка професионална отговорност за дейности по строителния надзор за първа категория строежи и това представлява ограничение за икономическите оператори, които имат възможност на изпълнят поръчката в обхвата и за обектите от втора категория строежи. Съдът приема, че липсата на обосновка относно неразделянето на предмета на обособена позиция 4 по признак категория на строежа, представлява нарушение на чл. 46, ал.1 ЗОП, което правилно е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал.1 т. 9 ЗУСЕФСУ, за която законосъобразно е определена финансова корекция по т. 3 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите и отхвърля жалбата срещу нея. Изводът на съда е неправилен. Съгласно разпоредба на чл. 46, ал. 1 ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. В случая целият предмет на обществена поръчка е разделен на четири обособени позиции. Въпросът е необходима ли е била отделна обосновка за допълнително разделяне на предмета по обособена позиция 4 да две по-малки части съобразно категорията на строежа на различните обекти, включени в тази позиция. Възложителят сам, отчитайки собствените си нужди и цели, които иска да задоволи чрез обществената поръчка, определя нейния предмет, т.е. осъществява дейността си в условията на оперативна самостоятелност. Последната се проявява в границите очертани от чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, а именно, че възлагането трябва да е съобразено с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция и да не нарушават забраната по чл.2, ал.2 ЗОП. Спазването на описаните принципи е осигурено чрез императивните разпоредби на закона, включително изискването на чл. 46, ал.1 ЗАП, ако предметът не е разделен на обособени позиции, то възложителят следва да посочи основните причини за това. Доколкото общият предмет – „Изпълнение на строителен надзор и функции на инженер по Фидик за обекти от група 4 на проект „Интегриран воден проект за област Бургас“ е разделена на 4 обособени позиции, формално нарушение не е налице. За да се прецени дали конкретно предметът на обособена позиция 4 е можело да бъде разделен допълнително следва да се установи, дали дейностите по включените в позицията обекти, могат да се изпълняват самостоятелно или са технологично и функционално свързани, а не само въз основа на категорията на строежа. Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ строежите се категоризират в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията им, а съгласно ал. 4 от същия член, когато строеж, който по един критерий попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. Съответни на категориите строежи са и изискванията към лицата, които ги проектират и изпълняват, включително извършват строителен надзор. Предметът на обществената поръчка по обособена позиция 4 е строителен надзор по отношение на обект от първа категория, от което следва и поставеното изискване към участниците професионално застраховане за най-високата категория строежи. Това не се променя от обстоятелството, че предметът включва и обект от по-ниската – втора категория, тъй като съответствието за допустимост следва да се доказва по отношение изискванията за най-високата категория и това изискване с оглед очертания предмет не е ограничително. Включените в предмета на обособената позиция обекти, представляват единен инфраструктурен проект с обща функционална зависимост. ВиК мрежите на гр. Поморие, гр. Обзор и деривация Камчия-север са част от единна регионална система за водоснабдяване, управлявана от възложителя по обществената поръчка. Налице са общи хидравлични зависимости, общи трасета за пренос и разпределение, общи точки на включване и налягане и общи експлоатационни режими. Следователно обектите функционират като единна система, поради което е оправдано с оглед целите на поръчката надзорът да е единен, за да се гарантира, че е координиран, синхронизиран и подчинен на един технически контролен план, за да се обезпечи най-добрия резултат. Когато целеният от обществената поръчка резултат е единна система, както е в настоящия случай, надзорът не следва да се разделя на подобекти, дори те да са делеми по даден признак, тъй като това може да застраши обезпечаването най-добрите строителни и технологични решение и законосъобразното въвеждане в експлоатация. Освен това не следва да се изключва възможността, че при разделяне на още позиции може да доведе до по-високи разходи, по-голям административен ресурс, по-бавна координация, т.е. би се застрашило постигането на икономически най-ефективното решение. При единен инфраструктурен проект с обща функционална зависимост следва да се осигури като гаранция за ефективност еднакво качество на контрола, еднакви стандарти за приемане, еднакво тълкуване и изпълнение на проектната документация, а всичко това би било застрашено при разделянето на предмета по обекти само въз основата на категорията на строежите на отделните обекти, без да се отчита функционалната им свързаност и зависимост от хидравличните връзки и други особености на водоснабдителните системи. С оглед посоченото не се установява нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП предвид спецификата на предмета на обществената поръчка в обхвата ѝ за обособена позиция 4. Поради липсата на нарушение на приложимото право съответно на нередност, безпредметно се явява обсъждането на въпроса правилно ли е квалифицирана нередността и за нея законосъобразно ли е определена финансовата корекция. Предвид всичко изложено обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на ВиК ЕАД – Бургас като неправилно и несъответно на доказателствата по делото и закона, а в останалата част да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора – ВиК ЕАД – Бургас е основателно като му се дължа разноски за две инстанции. Доказани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 34 942,50 лв. с данък добавена стойност за всяка една от инстанциите или общо 69 885 лв., както и за държавна такса за първоинстанционната жалба в размер от 1700 лв, а за касационната жалба – 323,85 лв. По направено от касатора РУО на ПОС възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед решения на Съда на Европейския съюз относно присъждането на разноски, обвързани с предварително обявени минимуми от съсловна организация. В случая платеното възнаграждение на упълномощения адвокат съответства на фактическата и правна сложност на делото, и на обема извършена адвокатска работа пред първата инстанция, поради което за първоинстанционното производство следва да бъде присъдено платеното възнаграждение в пълен размер. Възражението за прекомерност е основателно относно платеното такова в касационното производството. Въпреки че ВиК ЕАД – Бургас се явява в двойно качество като касатор и ответник по касация, обемът на извършената адвокатска работа не обосновава същия размер на възнаграждението. Страната като ответник вече е постигнала основаната си цел – съдебно решение в нейна полза и обосноваването на отговора на касационната жалба на административния орган, изисква значително по- малки усилия от тези положени за подготовката на първоначалната жалба и представителството пред първоинстанционния съд. От друга страна касационната жалба на Дружество е относно една нередност, по един договора, за която е определен финансова корекция от 5 %. Следователно относителната тежест на материалния интерес по предмета на касационна жалба е относително малък и не може да обоснове пълен размер на същото възнаграждение като пред първата инстанция. С оглед посоченото съдът счита, че за изготвянето на отговор по касационната жалба на РУО на ПОС, на собствена касационна жалба и процесуално представителство пред касационния съд, съобразно фактическа и правна сложност на делото, и обема извършена работа справедливото, и обосновано възнаграждение за адвокат възлиза на 10 000 лева с данък добавена стойност. Така в полза на дружеството за възнаграждение за адвокат следва да бъдат присъдени 44 942,50 лв. с данък добавена стойност, общо за двете инстанции. На ВиК ЕАД – Бургас следва да бъдат присъдени и сторените разноски за държавни такси за две инстанции в общ размер от 2 023,85 лв. С оглед изложеното в полза на ВиК ЕАД – Бургас следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 46 966,35 лв. за двете инстанции. Съгласно Решение (ЕС) 2025/1407 на Света от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 година, Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България и чл. 4 от Закона за въвеждането на еврото в Република България (ЗВЕРБ) от 01 януари 2026 г. еврото ставата единственото законно платежно средство. Всички парични задължени, изразени и направени в лева се превалутират служебно в евро. Превалутирането става по официалния фиксиран курс 1 евро е равно на 1,95583 лева, като за него не се изисква волеизявление на страните. Следователно с настоящото решение в полза на страна следва да бъде присъдена паричната равностойност на 46 966,35 лева, но в евро – 24 013,51 евро (46 966,35 лв. / 1,95583 = 24 013,51344442 евро) при прилагането на принципите, залегнали в чл.11, 12 и 13 ЗВЕРБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение