Определение № 891 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4694/2013 г.

Образувано е по молба на И. С. Х., [населено място] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 508 от 28.10.2013 г. по т.д. № 870/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 255 от 03.06.2013 г. по т.д.№ 847/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което молителката И. С. Х., Фина Р. О. и С. А. О. са осъдени солидарно да заплатят на ищцата Е. А. М. сумата 36 330 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2011 г., присъдена й с влязло в сила решение по т.д.№ 392/2009 г. на ОС-Кърджали, както и сумата 6 337.45 лв., съставляваща сбор от законната лихва върху присъдената главница за посочените в решението периоди по изп.д.№ 20098240400363 по описа на ЧСИ К. П.. От данните по делото е видно, че въззивното решение е съобщено на молителката на 05.11.2013 г., а касационната жалба срещу него е подадена като пощенска пратка с датно клеймо от 05.12.2013 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото е представен платежен документ от 16.12.2013 г., с който молителката е наредила да бъде преведено по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 50 457.00 лв., включваща присъдените с въззивното решение суми, ведно със законната лихва върху главницата. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение