Определение № 2541 от 03.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2053/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу определение №143 от 08.07.2024 г. по в.ч.т.д.№100/2024 г. АС Велико Търново. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за отмяна на основание чл.253 ГПК на определение №121 от 11.06.2024 г. по в.ч.т.д.№100/2024 г. АС Велико Търново, с което след отмяна на определение от 20.03.2024 г. по т.д.№29/2023 г. на ОС Ловеч, М. В. П. е освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК, от заплащане на държавна такса и разноски за производството. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, като се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.83, ал.2 ГПК подлежи на отмяна и изменение по реда на чл.253 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение №121 от 11.06.2024 г. по в.ч.т.д.№100/2024 г. АС Велико Търново се слага край на производството по чл.83, ал.2 ГПК, поради което това определение не може да се изменя или отменя от постановилия го съд на основание чл.253 ГПК, а и молителят не е легитимиран да иска отмяна или изменение на съдебния акт. Настоящият състав като взе предвид, че освобождаването от задължение за внасяне на държавна такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК поражда правни последици само за страната, която е направила такова искане, а настоящият жалбоподател не е страна в производството по чл.83, ал.2 ГПК, нито по някакъв начин се засягат негови права, намира, че за ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не е налице правен интерес от исканата отмяна на определение №121 от 11.06.2024 г. по в.ч.т.д.№100/2024 г. АС Велико Търново /с което искането по чл.83, ал.2 ГПК е прието за основателно и което разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, освен ако има промяна в релевантните обстоятелства - т. 12 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение