Определение № 1970 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1389/2026 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Айс Тур“ ЕООД и на „Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис“ ЕООД срещу определение № 1810 от 03.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 1524/2026г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружествата срещу определение № 145 от 15.04.2026г. по т.д. № 20/2026г. на Софийски окръжен съд. С оставеното без разглеждане определение е отхвърлена молбата на жалбоподателите като съдружници в „А и Л Корпорация“ ООД (в несъстоятелност) за назначаване на особен представител, който да изготви искова молба от името на несъстоятелното дружество за обявяването за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.02.2016г., оформен с нотариален акт № 81, том 1, рег. № 722, нотариално дело № 23 от 24.02.2016г. на нотариус Борислав Механджийски, сключен между „А и Л Корпорация“ ООД, като продавач, и „Първа инвестиционна банка“ АД, като купувач. Отхвърлена е и молбата несъстоятелното дружество да бъде освободено от заплащане на дължимата държавна такса за образуване на делото по бъдещия иск по чл. 26 от ЗЗД. За да постанови определението си, първоинстанционния съд е приел, че твърдяното от „Айс Тур“ ЕООД и „Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис“ ЕООД обстоятелство, че Борис Любенов Борисов, синдик на „А и Л Корпорация“ ООД (в несъстоятелност), не би охранил интересите на дружеството, тъй като е предложен от „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор, а тя е страна по оспорения договор, не обосновава приложение на чл. 29, ал. 4 от ГПК. Същевременно, също според първоинстанционния съд, произнасянето по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да е в рамките на конкретното висящо исково производство, а не извън него. За да остави частната жалба срещу определението на Софийски окръжен съд без разглеждане, въззивният съд е приел, че то не подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК. Определението не е нито преграждащо, нито е обявено за изрично обжалваемо от закона. Произнасянето по искане за назначаване на особен представител по чл. 29 от ГПК не подлежи на обжалване, а искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е обжалваемо само в рамките на вече образувано исково производство и от страна по него. Оплакванията на жалбоподателите са, че частната жалба е следвало да бъде разгледана, щом ВКС по жалби, подавани срещу актове на по-долните инстанции, сам е назначавал особени представители по чл. 29, ал. 4 от ГПК или е давал указания за назначаването им. Отказът за назначаване на особен представител в случая би имал за единствена последица преклудиране на възможността за водене на бъдещия иск. По отношение на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК съставът на Софийски окръжен съд е изявил воля за недопустимост, при което частната жалба също е следвало да бъде разгледана. Частната жалба на „Айс Тур“ ЕООД и „Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис“ ЕООД е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лица с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на Софийски окръжен съд за отказ да бъде назначен особен представител на „А и Л Корпорация“ ООД (в несъстоятелност) поради противоречие в интересите между представляван и представител (синдика на дружеството) не е преграждащо делото, образувано по искането по чл. 29, ал. 4 от ГПК, нито за такова определение е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване. Противно на доводите на жалбоподателите, назначаването или отказът за назначаване на особен представител от ВКС по конкретни дела не сочи на обжалваемост на определението по чл. 29, ал. 4 от ГПК пред този съд по реда на инстанционния контрол. Напротив, за определения, с които назначаването на особен представител от ВКС е било отказано, изрично е посочвано, че не подлежат на обжалване (напр. определение № 3212 от 02.12.2024г. по т.д. № 2061/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 942 от 24.03.2025г. по т.д. № 2061/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Същевременно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК изисква подлежащото на обжалване определение да прегражда развитието на конкретното дело, а не на бъдещо такова. Поради това оплакването на жалбоподателите, че не би могъл да бъде воден иск по чл. 26 от ЗЗД, също е неоснователно. Това е и по отношение на определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно молбата за освобождаване на „А и Л Корпорация“ ООД (в несъстоятелност) от заплащане на такси и разноски в производството по бъдещия иск по чл. 26 от ЗЗД. Определението на Софийски окръжен съд не е преграждащо по-нататъшното развитие на конкретното дело, нито за него е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване. Не се касае за изявена от първоинстанционния съд воля за недопустимост на искането на жалбоподателите в тази част. Искането е отхвърлено като неоснователно по същество. Възраженията на жалбоподателите в този смисъл също са неоснователни. Тъй като изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на въззивната инстанция подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът