Определение № 2943 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. М. с настоящ адрес гр. Созопол, [улица], чрез процесуалния представител адв. Я. Косарова против определение № 185/08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1783/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли определението да бъде отменено. Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Созопол не изразява становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С определение № 185/08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1783/2024 г., Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане искане за изменение на решението в частта за разноските, съдържащо се в молба вх. № 13484/13.12.2023 година по описа на Административен съд – Бургас, подадено от адвокат Я. Косарова, процесуален представител на жалбоподателя О. М., гражданка на Република Украйна. Съдът е приел, че искането е недопустимо за разглеждане, тъй като подадено е след изтичане на срока, в който е могло да бъде разгледано по същество. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно текстът на чл. 248 ГПК, страната, която счита съдебното решение за неправилно в частта за разноски следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд за изменение или допълване на решението. Предметът на производството по чл. 248 от ГПК представляват сторените разноски от страните до приключването на делото пред съответната инстанция. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК гласи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските По делото е установено, че съдебното решение е постановено на 11.11.2024 г. и е влязло в сила незабавно. Според нормата на чл. 60 ал. 3 от ГПК, срокът за подаване на искане за изменение на съдебния акт е изтекъл на 11.12.2024 г. (съответното число на последния месец), а искането е изпратено по електронен път на 12.12.2024 г. в 18:14 часа. Фактите по делото сочат, че този срок е пропуснат и правото да се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските е преклудирано.Ето защо и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. От друга страна следва да се съобрази ,че О. М. не е направила реално разноски по делото, включително и за адвокат, тъй като макар да е била представлявана от такъв, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА) й е оказана безплатна адвокатска помощ. В чл. 38, ал. 2 ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение; съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.Това ясно е заявено и в мотивите на съдебния акт по същество на първоинстанционното производство. Поправка на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал.1 от АПК може да стане по почин на съда или по искане на страните по делото без ограничение във времето. Такава грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Разноските са били присъдени на страната по делото, а не на нейния процесуален представител. Налице са данни за допусната от съда очевидна фактическа грешка, която съгласно чл. 175, ал. 1 АПК подлежи на отстраняване от съда, който е постановил съдебния акт. Този съд следва да направи преценка дали действително се касае до очевидна фактическа грешка и съответно - да допусне поправка на тази грешка. Поради това произнасянето по поправка на очевидна фактическа грешка, както по общо правило, така и предвид конкретните обстоятелства, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд. Затова, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 175, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,