Решение № 2741 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на „Междучасие 7” ООД, ЕИК 205827066, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя М. К., чрез адв. Няголов, срещу Решение № 22092/26.06.2025 г. по адм. д. № 12147/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС (АРЗДДС) № 220422403506838/02.08.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1462/07.11.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да обсъди всички доводи на дружеството и игнориране на разрешенията, възприети в практиката на СЕС по приложението на член 132, § 1, б. и) и й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата). Поддържа се, че дейността на „Междучасие 7“ ООД - предоставяне на образователни услуги във формата на частни уроци, е в обхвата на освободените доставки по чл. 41, т. 1 и/или т. 2 ЗДДС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на АРЗДДС, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендират се деловодните разноски за двете инстанции. С молба от 3.12.2025 г. е заявено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от ДФЕС.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Ненчовска и юрк. Бакалова, оспорва основателността на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение от 1000 лв. Възразява мотивирано срещу искането за отправяне на преюдициално запитване.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Според фактическите установявания на АССГ „Междучасие 7“ ООД осъществява дейността даване на частни уроци по математика и български език и литература в малки групи по график, присъствено, веднъж седмично с преподаватели, с които от дружеството са сключени договори извън обхвата на Кодекса на труда. Не се твърди и не се установява търговецът да представлява институция в системата на предучилищното и училищното образование (или в тази на професионалното образование и обучение. В рамките на служебна проверка по чл. 102, ал. 1 ЗДДС органът по приходите заключава, че предоставяните от дружеството уроци по математика и български език и литература (на деца, обучаващи се от втори до дванадесети клас), са извън обхвата на освободените доставки по чл. 41, т. 1 и т. 2 ЗДДС и формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че АРЗДДС е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати нарушения на процесуални норми и съответства на материалния закон.

Решението е правилно.

Неоснователно е заявеното от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. Следва ли доставката на частни уроци, заместващи училищно образование, извършвана от търговец, който наема на граждански договори квалифицирани преподаватели за осъществяване на услугата, да се счита за освободена доставка по смисъла на Директивата, или освобождаването е приложимо само когато доставката се осъществява само от преподавателско лице за негова сметка и на негов риск.

2. При отрицателен отговор на първия въпрос да се даде подробно изброяване на дейностите, имащи право да се ползват от освободена доставка, както и каква е разликата между тях и предмета на дейност на касатора?

3. Правилно ли е транспортирана Директивата относно думата „заместващи“ по чл. 41, т. 2 от ЗДДС, вместо „съответстващи“ по чл. 132, § 1, б. й)?

4. Ограничена ли е възможността на дружеството да се ползва от освободена доставка по Директивата, при липса на осигурена възможност да се регистрира по съответния ред като например Център за професионално обучение?

5. В случай, че доставката е облагаема, следва ли данъчната основа да включва цялата заплатена сума от клиента или следва да бъде намалена със суми, които доставчикът заплаща на преподавателите?

В правомощията на националния съд е да установи и прецени фактите по спора, както и необходимостта от преюдициално заключение за постановяването на неговото решение. (т. 22 от Решение на СЕС от 4 март 2020 г. по дело С-655/18). В решението си по делото CILFIT от 6 октомври 1982 г. по дело С-283/81 СЕС дава тълкуване на разпоредбата на чл. 267, пар. 3 ДФЕС и приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не е абсолютно. Според мотивите на цитираното решение, тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване и ако прецени, че поставеният въпрос е ирелевантен за решаването на спора, може да не отправи такова.

Според настоящия съдебен състав отговорът на първия въпрос произтича от практиката на СЕС - решение от 22 април 2022 година по дело С-612/20 Happy Education; Решение от 14 март 2019 година по дело С-449/17 A & G Fahrschul-Akademie GmbH, на което се позовава дружеството (вж. по-специално т. 16-26); решение по дело С-445/05 Haderer (по тълкуване на чл. 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива, съответстващ на чл. 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112, според която за да бъде определен като организация със сроден предмет на публичноправен субект в областта на образованието по смисъла на чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, частноправен субект като проверяваното търговско дружество следва да отговаря на предвидените в националния закон условия за целта, а за да бъдат определени като частни уроци, услугите по обучение по математика и български език, те следва да са предоставени от преподавателски кадри за тяхна сметка и на техен риск. Останалите въпроси, вторият от които има абстрактен характер, не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на Европейския съюз. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция.

Спор по фактите не е заявен по делото, противоречивите позиции на страните по него касаят обхвата на освобождаването по член 132, § 1, б. и) и б. й) от Директива 2006/112 на образователните услуги, представляващи дейности от обществен интерес.

Разпоредбите на чл. 41, т. 1 и т. 2 ЗДДС, транспониращи чл. 132, § 1, б. и) и б. й) от Директивата, определят доставките, свързани с образование на първо място по естеството им - предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности (т. 1) и едновременно с това чрез дефиниране на рамката, в която се осъществяват, или субектите, които ги предоставят – чл. 41, т. 1, б. а) и б. б) - институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции; висши училища по Закона за висшето образование.

Предвиденото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива освобождаване е с обхват предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност. От текста на разпоредбата следва, че тя обхваща всеобщото, достъпно и общообразователно обучение, провеждано в рамките на съществуващата във всяка държава членка училищна и университетска система. Тази система, разделена на етапи, най-общо определяни като основен, среден и висш, осигурява обширен набор от знания и умения, даващи възможност за функциониране в съвременното общество както в частната, така и в професионалната сфера. Наред с това тя се характеризира със силно и всестранно нормативно регулиране на устройството на училищната система и начина на функциониране на училищата, учебните програми, квалификацията на преподавателите, както и правилата за дипломиране. Разпоредбата, сочи Генералният адвокат в представеното на 3 октомври 2018 г. по дело С-449/17 A & G Fahrschul-Akademie GmbH заключение, „следва да се разбира в смисъл, че ако в рамките на действащата в държавата членка система на всеобщо (училищно) или висше (университетско) образование някои услуги се предоставят възмездно, било от публични училища („публичноправни субекти" съгласно възприетата в тази разпоредба терминология), било от частни училища („други организации, определени за организации със сроден предмет на дейност"), то тези услуги се освобождават от ДДС“.

Липсата на спор, че предоставяните от касатора частни уроци са предназначени и се посещават от деца, обучаващи се в различен етап от училищното образование, и че „Междучасие 7“ ООД не представлява институция по чл. 25 или чл. 26 от Закона за предучилищното и училищното образование, обуславят неприложимост на чл. 41, т. 1 ЗДДС.

Освободена доставка по силата на чл. 41, т. 2 ЗДДС е и предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1, а според чл. 132, § 1, б. й) от Директивата частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование. Посочената разпоредба допълва освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква и) от същата директива. Както бе посочено, училищното и университетското образование се осъществява от определени за целта организации - училища и университети. В определени хипотези някои допълващи занятия, макар да са свързани със същите предмети, се предлагат индивидуално от отделни преподаватели за конкретни учащи извън обичайната програма на предвидените в дадено училище занятия. Освен това някои учащи, поради здравословни или други причини, не се обучават по обичайния ред, тоест в училище, а индивидуално, често у дома. За такива занятия не би се прилагало освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, тъй като не се предлагат от съответните публичноправни субекти или други организации. Тази празнота се преодолява посредством разпоредбата на член 132, параграф 1, буква й) от посочената директива. Използваното в нея определение „преподавател" трябва да се тълкува буквално, в съответствие със значението на тази дума в общоупотребимия език. Като наименование на професия преподавател означава единствено физическо лице. Буквалното тълкуване на разпоредбата изключва нейното прилагане по отношение на юридически лица. Изложеното обуславя извод, че предоставянето на частни уроци от търговец, който носи риска от тази дейност (предоставяйки материални и технически условия) и оисгурявайки кадрови ресурс от преподаватели, е извън обхвата на освободените доставки по чл. 41, т. 1 и т. 2 ЗДДС.

В този смисъл е Решение № 2161 от 24.02.2026 г. по адм. д. № 10306/2025 г. на ВАС и цитираната в него съдебна практика.

Изложеното обуславя извод, че обжалваното решение не е засегнато от заявените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на НАП се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 511,29 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,