Определение № 893 от 16.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 726/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „А. Б.” А.Е., гр. А., Р. Г. против определение № 444 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 119/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същата банка частна касационна жалба срещу определение № 646 от 17.11.2009 г. по ч. т. д. № 552/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частният жалбоподател подържа, че определението е неправилно и по съображения, подробно изложени в частната жалба, моли за отмяната му. Ответниците по частната жалба – „О.” ООД, гр. Варна и „О.” ЕООД, гр. Варна – заявяват становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата в писмен отговор от 30.07.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „А. Б.” А.Е., гр. А., Р.Г. частна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея определение, постановено от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и с постановяването му се изчерпва инстанционният контрол върху въззивното определение на Варненски окръжен съд по ч. т. д. № 486/2009 г., с което е обезсилено разпореждане по чл. 417, т. 2 ГПК и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, като е прекратено производството по заявлението. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда, в т.ч. и на Върховен касационен съд /ал.2, изр. 2/, могат да бъдат подавани частни жалби само в две конкретно посочени хипотези – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Актът, с който Върховен касационен съд се произнася по правилността на определението, атакувано пред него по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези – този акт нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му. С постановяване на определението по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК инстанционният контрол върху постановения от въззивния съд акт е изчерпан, както правилно е преценил и първият тричленен състав на ВКС, Второ търговско отделение. Ето защо, постановеното от него определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК