Определение № 345 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и е образувано е по молба на И. И. Г. ,чрез пълномощник адв А. В. от САК .В нея не е посочен съдебният акт, чиято отмяна се иска. Излагат се съображения за неправилност на определението по гр.д № 4685/2018г на ВКС 4-то г.о, с което не е допуснато до касационно обжалване решение №1888/18.07.2018г по гр.д № 173/2018г на САС, в частта с което е бил отхвърлен иск на И. И. Г., за присъждане обезщетение на имуществени вреди по реда на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ ,поради наличието на друг ред по смисъла на чл.8, ал.3 ЗОДОВ, по който ред ,съгласно чл.231 ЗСВ ,ищецът да получи трудовото си възнаграждение и осигуровките за времето, през което е бил отстранен от длъжност като магистрат, поради водено срещу него наказателно производство. В молбата за отмяна не са изложени и обстоятелства, относими към някое предвидените в чл. 303, ал.1 ГПК основаниия за отмяна на съдебни решения. Предвид цитирания в молбата за отмяна чл. 303,ал.1 т.4 ГПК ,с разпореждане №82 от 08.07.2020г настоящият състав на ВКС е дал указания и възможност да се изложат обстоятелствата в необходимите за основанието по чл.303, ал.1 т.4 ГПК насоки. С молба от 30.09.2020г са приложени в препис коментираните от молителя решение по гр.д № 8508/2012г на СГС ,потвърдено с решение по гр.д № 915/2015г на САС,без да са направени изисканите уточнения. Предвид гореизложеното съставът на ВКС, III –то г.о., намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Законът не предвижда способ за ревизия на определенията по чл. 288 ГПК по реда на отмяната им. Тези определения не представляват съдебни решения .Подлежащият на отмяна акт е въззивното решение, което не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Молителят е следвало да уточни в коя част претендира отмяна на влязлото в сила въззивно решение и на кое от предвидените в закона основания. Изложените в молбата твърдения не кореспондират с визираните изчерпателно от законодателя фактически състави на основанията за отмяна. По същество се излагат доводи за неправилност на определението на ВКС във връзка с приложимия закон Липсва изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303,ал.1 т.4 ГПК,при които следва да е налице обективен идентитет в предмета на двете дела, какъвто не се твърди от молителя, а и от така приложените допълнително преписи от решения - очевидно липсва. Съгласно т.10 ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК спрямо подлежащ на отмяна съдебен акт, е недопустима. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III–то г.о.,