Решение № 2538 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния представител юриск. И. Консулов, против Решение № 31467 от 26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 7153/2025 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено Решение №000030 - 3184/16.04.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган. Излагат се съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на Изпълнителния директор на НАП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява лично и не се представлява. Постъпила е писмена молба на 02.02.2026 г. от юриск. Консулов, с която заявява, че поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация - "Експрес Мъглиж"ООД, гр. Мъглиж, не депозира писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се представлява, постъпила е писмена молба на 02.02.2026 г. от адв. М. Гледжарска- процесуален представител, с която не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни съображения в писмени бележки,които прилага. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред АССГ решение Изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение заявление с Вх. №55-30-5845/01.04.2025 г. на "Експрес Мъглиж" ООД, гр. Мъглиж, за възстановяване на преведената от дружеството по сметката на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/, изчислена съобразно §22, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ към Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБ/ за 2024 г., в размер на 63 750 лева. Административният орган е изложил мотиви, че с Решение №000030-824 от 30.01.2023 г. е издаден на дружеството лиценз за организиране на хазартни игри за срок от 5 години в игрална зала с адрес в гр. Своге, като срокът на действие на лиценза е бил до 30.03. 2028 г. На основание §22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г. "Експрес Мъглиж"ООД е декларирало и внесло сума в размер на 63 750 лева, изчислени по формулата в цитираната разпоредба, за 51 месеца, считано от 01.01.2024 г. до 30.03.2028 г. С Решение №000030 - 1824/11.03.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, в сила от 26.03.2025 г., е предсрочно прекратен издаденият лиценз на основание чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта. Административният орган е изложил мотиви, че няма правна възможност за възстановяване като недължимо платена на таксата за месеците след прекратяване на лиценза, каквото е искането на дружеството. Според Изпълнителния директор на НАП в случая таксата е декларирана от самия жалбоподател и е заплатена по реда на §22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., като предвид спецификата на таксите, регулирани в §22 от ПЗР към ЗДРБ за 2024 са изложени доводи, че редът им за възстановяване и/или прихващане са подчинени на правилата на ДОПК. Дружеството само е декларирало, изчислило и внесло такса за 51 месеца. Според административния орган липсва изрична законова регламентация за частично възстановяване на дължима сума, изчислена по формулата в §22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г., поради което не е налице правна възможност да бъде уважено подобно искане. Същият извод може да се направи и при прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 от Закона за хазарта. АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в качеството му на надзорен орган в областта на хазарта и свързаните с хазарта дейности, в предвидената писмена форма, има необходимите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Съдът намерил, че решението на Изпълнителния директор на НАП противоречи на приложимото материално право. За безспорно е прието по делото, че жалбоподателят „Експрес Мъглиж“ООД е организатор на хазартни игри с игрални автомати, с издадено разрешение за това от преди месец януари 2023 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес в гр. Своге. Същият е заплатил дължимата държавна такса по по чл. 30, ал.6 от ЗХ по формулата на §22 от ПЗР на ЗДБ за 2024 г. за 51 месеца в размер на 63 750 лв. По искане на организатора е постановено Решение № 000030-1824/11.03.2025 г., с което предсрочно е прекратен лицензът, влязло в сила на 26.03.2025 г. Дружеството е подало искане за възстановяване на сумата от 45 000 лева, равностойна на 36 месечни вноски по 1250 лева, считано от месец март 2025 г. до края на лиценза – 30.03.2028 г. По това искане е постановен оспореният отказ, приет от съда за материално незаконосъобразен. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет /МС/ по предложение на министъра на финансите. В ал.6 на чл.30 от ЗХ /приложимата редакция ДВ, бр.108/2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ изрично е предвидено, че за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75000 лева, когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150000 лева, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150000 лева когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300000 лева, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. С нормата на §22 ПЗР ЗДБ -2024 г. е установено, че организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 01.01.2024 г. /какъвто е настоящият случай/ също дължат таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ, но в размер, определен по посочената формула: А = В:С х D, където: А е дължимата такса; В е таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ; С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз; D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. Указано е в ал.2 на §22, че когато срокът на действие на лиценза в месеци след 01.01.2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал.1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец. Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал.1, се декларира и внася в срок до 28.02.2024 г. при условията и по реда на чл.92 от Х /§22, ал.3/. В съответствие с регламента на §22 ПЗР ЗДБ -2024 г. „Експрес Мъглиж“ ООД е декларирало и внесло на 27.02.2024 г. еднократна такса за поддържане на лиценз в размер на 63 750 лева, за 51 месеца, считано от 01.01.2024 г. до 30.03.2028 г., когато изтича срокът на издадения лиценз. Според АССГ след прекратяване на лиценза на 11.03.2025 г. с Решение №000030-1824 на Изпълнителния директор на НАП, вече платената еднократна такса за поддържането му за оставащия период до 30.03.2028 г. - 36 месеца, е недължима по смисъла на чл.4б от Закона за държавните такси/ЗДТ/ и подлежи на възстановяване в размер на 45 000 лева. Този извод съдът обосновава по аргумент от приложимите норми на чл.30, ал.6 от ЗХ и §22, ал.1 ПЗР ЗДБ -2024г. Таксата по чл.30, ал.6 е предвидена за поддържане на лиценза за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Следователно основание за дължимостта й е наличие на действащ лиценз. В случай, че лицензът бъде предсрочно прекратен на някое от основанията, посочени в чл.35, ал.1, т.3 – т.5, отпада и основанието за плащане на таксата за периода, в който субектът няма право и няма да извършва дейността, за която е издаден лиценза и съответно за изпълнителния директор на НАП като орган осъществяващ държавния надзор в областта на хазарта, отпада задължението за изпълнение на дейностите по поддържане на лиценза. Такъв извод следва и от нормата на §22, ал.1 ПЗР ЗДБ-2024г., която изрично обвързва размера на таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ, с оставащия срок на действие на лицензите за организиране на хазартни игри с игрални автомати, издадени преди 01.01.2024 г. При това незаконосъобразен е изводът на административния орган, обоснован в мотивите на оспорвания акт, че след заплащане на дължимата държавна такса за поддържане на лиценза организаторът на хазартни игри може да осъществява дейността за целия срок на издадения лиценз. Напротив, с прекратяване на лиценза с нарочен акт по чл.35, ал.1, т.4 от ЗХ, се отнема и правото на организатора на хазартни игри да осъществява дейността и съответно отпада задължението на изпълнителния директор на НАП да извършва дейностите по поддържане на лиценза, за които се дължи заплащането на еднократна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ. Незаконосъобразен и в противоречие с нормата на чл.46 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ е и изводът на административния орган за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗХ, която изрично предвижда, че платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване. Нормата на чл.30, ал.2 въвежда изключение от общото правило и посочва изрично и изчерпателно основанията при които платените държавни такси са невъзстановими. Първата хипотеза е приложима, когато искането /документите/ е разгледано по предвидения ред. Тогава заплатената държавна такса не е недължимо платена, тъй като плащането не е обвързано от резултата и не се дължи само при позитивен за искателя акт. Втората хипотеза – платени държавни такси за извършване на промени по издадени лицензи, също не касае процесния случай. Видно от разпоредбата на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ законът различава дейността по издадените лицензи, отказаните, прекратените, отнетите и променените лицензи за организиране на хазартните игри, респ., прекратените и променените лицензи не са идентични. Според чл.30, ал.2 ЗХ не подлежат на възстановяване само държавните такси за извършване на промени по издадени лицензи, а не тези за поддържане на прекратени лицензи. В обобщение АССГ е приел мотивите на административния орган за некореспондиращи на закона, което прави актът материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна, поради което и с оглед, че естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, е върнал преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. В случая задължението да се плати държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ зависи от волята на правния субект да извършва определена дейност - да поддържа лиценз за игри с игрални автомати за срок от 5 години в определена зала в гр. Своге. С отпадане на волята на субекта да поддържа лиценза за целия период и съответно да организира игри с игрални автомати в посочената зала в гр. Своге е отпаднало задължението му за остатъка от периода до края на първоначално определения срок да заплати държавна такса. Този извод се поддържа и от факта, че в Закона за хазарта е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри и в случая лицензът е прекратен с Решение на Изпълнителния директор на НАП №000030 - 1824/11.03.2025 г., в сила от 26.03.2025 г. Държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. Правилен е изводът на АССГ, че след предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена. Размерът на таксата по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта е еднократно вносим и определяем по реда на §22 от ПЗР към ЗДБ - 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза, поради което за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл.4б от Закона за държавните такси и подлежи на възстановяване, както правилно е приел и АССГ. Настоящият касационен съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл.30, ал.2 от Закона за хазарта, т.е. липсва възможност за прилагане по аналогия на тази разпоредба. Липсата на специално уредена процедура в Закона за хазарта за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо пратени такси по този закон не обосновава направения от административния орган извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл.4б от Закона за държавните такси. Параграф 2 от Преходните разпоредби на ЗДТ предвижа, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на горецитираните закони в §2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, поради което съдът намира, че по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта следва да намери приложение разпоредбата на чл.4б от ЗДТ. По отношение наведените доводи в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационната инстанция намира същите за неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Правните изводи на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за производството пред ВАС в размер на 512 евро, които са своевременно претендирани и надлежно доказани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение