Решение № 576 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. М. П., представляван от адвокат К., срещу решение № 247 от 06.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 316/2025 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е потвърдено решение № 37/ 04.02.2025 г. по гр.д.№ 1255/2023 г. на Районен съд- Пещера в частта, с която по искове на С. А. Т. и Р. А. П. срещу Ю. М. П. е намалено завещателно разпореждане, извършено от наследодателя А. М. П., обективирано в саморъчното завещание, съставено на 27.01.2014 г., направено в полза на Ю. М. П., с 2/3 ид. части, като е възстановена запазената част на С. А. Т. и Р. А. П. от наследството на А. М. П. по 1/3 ид. част за всеки от тях двамата. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния, процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че по делото е останало неясно твърдението на ищците за имуществото, което наследодателят е оставил в наследство, както и защо считат за накърнени запазените си части. Поддържа, че по делото е установено, че наследодателят е имал и друго имущество, което е останало необсъдено от съда. Оспорва като необоснован извода на съда за универсалния характер на завещанието. Моли въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг въззивен състав. Ответниците по касация С. А. Т. и Р. А. П., представлявани от адвокат Т., молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ответниците по касация са депозирали писмено становище, с което поддържат направените оспорвания на касационната жалба в писмения отговор. Възразяват, че въззивният съд е посочил, че за да постанови своето решение е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, а по делото няма доводи, че наследодателят е имал други имоти. С определение № 282 от 22.01.2026 г., постановено по чл. 288 ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поддържаните твърдения, възражения, доводи. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, при съобразяване на ограниченията на чл. 269 ГПК. При произнасянето си по съществото на спора въззивният съд следва да съобрази и обсъди както доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, така и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в изразените становищата в рамките на производството. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено както със задължителната практика, цитирана от касатора в изложението към касационната жалба, така и с казуалната практика - решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други. При формиране на своето вътрешно убеждение съдът следва да обсъди събраните по реда на ГПК доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на установените в закона правила на доказване, както и на опитните и логични правила/ решение № 573 от 07.10.2024 г. по гр.д. № 4162/2023 г. на I г. о. на ВКС/. За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС, първо г.о. взе предвид следното: Висящ е спор за възстановяване на запазената част на ищците С. А. Т. и Р. А. П. от наследството на техния баща А. М. П. с твърдения, че със саморъчно завещание наследодателят е завещал цялото си имущество на ответника Ю. П., негов брат и с това е накърнил запазената част на ищците. Със саморъчно завещание, обявено на 13.12.2019 г. А. П. е завещал на своя брат - ответник по делото следното имущество: 1/4 идеална част от дворно място, пл. № 1936, п. VI за имоти [№], [№], [№], [№],[№], [№], целия редовен четвърти жилищен етаж от сграда, застроена в този имот на четири етажа и 1/4 идеална част от общите части на сградата. Видно от представената справка от АгВп- Имотен регистър, завещанието е вписано, като завещаните имоти са описани като поземлен имот, с площ по документи - 398.000 кв. м., ниско застрояване, номер по предходен план 1936, кв.145, [населено място], [улица], № 21 с идентификатор [№], самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор [№] и еднофамилна жилищна сграда с площ по документи - 94.000 кв. м., с идентификатор [№]. В същата справка е вписано, че А. П. е учредил на 08.11.2005 г., като съсобственик на УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], право на строеж за построяване на двуетажна масивна сграда със ЗП от 64 кв.м., която сграда ще се построи съобразно архитектурен проект. На 07.12.2004 г. А. П. е учредил върху същия имот право на строеж за двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 75 кв.м. От представената скица № 15-1098886/16.10.2023 г. се установява, че в поземлен имот с идентификатор [№] има застроени 5-етажна жилищна сграда със ЗП от 121 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със ЗП от 94 кв.м. В о.с.з. на 16.01.2025 г. съдът е възложил в тежест на ищците да установят какво имущество е притежавал наследодателят им и те, чрез своя процесуален представител, са заявили, че имуществото е това описано в представената справка от АгВп. С доклада си по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищците са единствени наследници на А. П., че в Агенцията по вписване е вписано завещание с посочен автор А. П., с което е направено завещателно разпореждане в полза на ответника. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е безспорно между страните, че предмет на процесното завещание е разпореждането с идеална част от дворно място и две жилищни сгради. Пред въззивната инстанция ответникът по иска е представил доказателства за това, че наследодателят е притежавал и друго имущество, а именно два автомобила и е поддържал, че в недвижимия имот има обзавеждане- движими вещи, които също са част от наследството. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че с доклада по делото на ищците е указано, че в тяхна тежест е да установят включеното в наследствената маса имущество, принадлежало на А. П.. По повод тези указания ищците са заявили, че наследството се състои само от завещания имот и ответникът не е оспорил тези твърдения. Съдът е приел, че наведените във въззивното производство доводи, че в наследствената маса е включено и друго имущество са преклудирани. По същество е приел, че представените доказателства не установяват в имуществото на починалия наследодател да е имало и други права. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че завещанието има универсален характер и не е необходимо да се образува наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Съдът е посочил, че при универсалните завещания намаляването им, за да се възстанови запазената част, следва да се извърши направо в дробната част, съгласно разпоредбите на чл. 29 ЗН. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.4, и е приел, че изискването за приемане на наследството по опис не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. По изложените съображения въззивният съд е приел, че следва да се възстанови запазената част на ищците, които като деца на извършилия завещателните разпореждания имат права, съобразно чл.29, ал. 1 от ЗН, в размер на 2/3 идеални части. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Видно от изложените мотиви на въззивната инстанция, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е процедирал в противоречие с дадения отговор на значимия по делото въпрос, по който е допусната касация на въззивното решение. Решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, приел е в решението си за безспорни факти, които не са отделени в доклада като такива, обосновал е извода си на избирателно възприети доказателства по делото. Вследствие на допуснатото нарушение на процесуалния закон при обсъждане на доказателствата и мотивиране на съдебното решение въззивният съд е постановил необоснован извод, че наследодателят на ищците е завещал цялото свое имущество, т.е., че завещанието в полза на ответника е универсално. Въззивният състав не е констатирал и обсъдил противоречието между завещаното имущество – идеална част от поземлен имот и апартамент и вписаното в АгВП- Имотен регистър като завещано имущество. В Имотния регистър, освен описаното в завещанието имущество, фигурира като завещана и еднофамилна жилищна сграда с площ от 94 кв.м. По делото не е изяснено притежава ли такъв имот наследодателят, ако притежава- дали е обект на завещателно разпореждане или представлява имущество, останало извън разпорежданията с оглед смърт на А. П.. Неизяснен е останал и въпросът дали наследодателят П. е притежавал и друго имущество към момента на своята смърт, тъй като съдът не е обсъдил удостовереното в справката, издадена от АгВп- Имотен регистър, че наследодателят е учредил право на строеж на два пъти. По делото е останало неизяснено дали това право на строеж е реализирано и ако да- придобил ли е в построените сгради собственост наследодателят и притежавал ли е евентуално придобитото право на собственост в тези сгради към момента на своята смърт. Неизяснено от съда е останало и обстоятелството дали наследодателят, към момента на смъртта си, е притежавал движимо имущество, което също следва да бъде съобразено при преценка на спорното обстоятелство дали е накърнена запазената част на ищците по делото от наследството на техния баща. При постановяване на своето решение съдът е допуснал да се произнесе по делото при неизяснена фактическа обстановка, без да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и без да изпълни своите задължения като втора инстанция по съществото на спора. Постановеното решение на ОС-Пазарджик е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, довело до необоснованост на изводите на съда и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за изясняване от фактическа страна, което е пречка, по смисъла на чл. 293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция да се произнесе по същество. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да съобрази, че производството по възстановяване на запазена част от наследството е уредено с императивни материалноправни разпоредби. Следва да съобрази, че според т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Съдът следва да изясни какво имущество е притежавал наследодателя към момента на смъртта, не само активи, но и пасиви, като, ако е необходимо за установяване на това имущество, съдът може и служебно да назначи експертиза. С оглед изложеното касационният състав намира, че обжалваното решение следва да бъде касирано, а делото – върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на І г. о.