Определение № 250 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2013 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. С определение № 437 от 1.08.2013 г., постановено по гр.д. № 1820 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Ж.”Б.“на решение 1871 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 1948 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6701 от 12.12.2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-12 състав по гр.д. № 10500 от 2009 г. С определението не са присъдени разноски. С молба вх. № 7449 от 1.08.2013 г. Н. С. Б. е направил искане за допълване на решението в частта за разноските, направени в касационната инстанция. От Б. са постъпили два отговора по подадената от Ж.”Б.” касационна жалба, към които са приложени две пълномощни на адв. Б. Ц. Т. за сумата 15 000 лв. и за сумата 20 000 лв. В тези отговори Б. е заявил искане за присъждане на разноски. Ответникът Ж.”Б.” подържа възражение за прекомерност и за процесуална недопустимост на молбата предвид липсата на списък по чл.80 ГПК. Ответникът К. К. К. също е направил възражение по представената молба за разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК, която е подадена в едномесечния законен срок е допустима, и по същество е частично основателна. Молбата е допустима макар да не е представен списък на разноските, защото последният представлява необходимата предпоставка само за изменение за съдебният акт в частта за разноските и то когато липсва изобщо отразяването им в някои от представените от страната документи. В случая обаче се претендира допълване на определението, тъй като въобще липсва диспозитив в тази насока от една страна, а от друга макар да не е представен отделна молба, която да обективира списък на разноските, такива искания са инкорпорирани във всеки от представените отговори. С оглед изхода по посоченото дело и по реда на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на о тветника Н. С. Б. следва да бъде присъдена сумата от 3 000 лв. макар документираният и претендиран размер на хонорара на ангажираният единствен пълномощник да е 35 000 лв. Направеното възражение за прекомерност е основателно. С чл. 78, ал. 5 ГПК се въведе задължителното сезиране на съда, в случаите когато едната страна счита, че следва да бъде намалено възнаграждението за адвокатската услуга на другата, което да бъде дължимо като разноски. В тази насока задължението на съда е да се съобрази със фактическата и правна сложност на делото от една страна. От друга съдът съобразява уговорено адвокатско възнаграждение с размера, определен в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Липсва задължение на да се съобрази с нормата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, като издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят само минималните размери на адвокатските възнаграждения. След тази преценка, от която се извежда несъответствието на размера на възнаграждението от 35 000 лв., заплатено от Н. Б. с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права по настоящето касационно дело и съобразявайки се с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл. 36 от ЗА, състава на ВКС намира, че възнаграждението следва да се определи в размер на 3000 лв. По горните съображения състав на Върховния касационен съд, Първо отделение