Решение № 6157 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу Решение № 10028/14.11.2025 г. на Административен съд - Бургас (АС-Бургас), постановено по адм. дело № 1413/2025г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з- 2736 от 04.07.2025г., издадена от директора на ГДНП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 16027 от 29.01.2016г., извършена спрямо П. С. П. от 01 Районно управление (РУ) на МВР-Пловдив; преписката е върната на административния орган за ново разглеждане на искането на П. С. П. за снемане на полицейска регистрация, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че административният акт е мотивиран, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски по делото. Касаторът се представлява от юрк. Петров. От ответника по касация – П. С. П., е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Пенев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че П. С. П. имал извършена полицейска регистрация с рег. № 16027 от 29.01.2016г. по описа на 01 РУ на МВР-Пловдив за извършено деяние по чл.354а, ал.1 от НК, във връзка с водено бързо производство № 68 от 2016г. на същото управление. Установено е, че на П. е наложено наказание по НОХД № 335 от 2016г. на Окръжен съд (ОС) - Пловдив, с протоколно определение от 12.02.2016г., когато е одобрено постигнато между подсъдимия и прокурора споразумение за решаване на делото. Наложено е наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца условно, с тригодишен изпитателен срок. П. е реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, считано от 28.02.2019г. Производството пред административния орган е започнало на 07.03.2025г. с подаване на искане от П. П. до директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив с искане да бъде заличен от регистрите, доколкото е настъпила реабилитация по право, а към този момент няма висящи други производства, нито повдигнати обвинения. След извършена проверка на фактите директорът на ОДМВР-Пловдив е изготвил предложение за издаване на заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация, тъй като не е налице основание по смисъла на чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) при наличието на наложено наказание за престъпление, свързано с държане и разпространение на високорискови наркотични вещества. За да отмени оспорения административен акт АС-Бургас е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с приложимите материалноправни норми. Решаващият съд е приел, че административният орган е постановил акта си в противоречие с Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС. В тази връзка АС-Бургас е изложи съображения, че директорът на ГДНП не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на данни за полицейската регистрация на П., въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Съдът констатирал, че в заповедта мотиви са изложени, но само относно деянието към момента на неговото извършване. Липсвало установяване на нови факти, анализиращи поведението на П. след това, респективно след настъпилата реабилитация по право. Съдът посочил, че периодът след реабилитацията следва да бъде съобразен от административния орган при неговото произнасяне, доколкото в случая не се обосновава необходимостта от създаване на регистрацията, а от поддържането ѝ впоследствие и за бъдещ период. Указано е на административния орган да направи преценка дали реабилитацията на заявителя и съответно липсата на данни той да е извършил ново престъпление от общ характер, за което свидетелстват всички приложени по делото материали, в периода след настъпване на реабилитацията, представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Настоящият касационен състав намира, че АС-Бургас е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Разпоредбата регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 ЗМВР, в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право. В този смисъл основателни са изводите на АС-Бургас, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и проверка дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършено ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли лицето по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. За да мотивира отказа си за снемане на полицейската регистрация директорът на ГДНП е приел, че не са налице лимитивно изброените предпоставки по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Допълнително са обсъдени деянията, за които П. е получил наказание. Декларативно е посочено, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, чрез способа на полицейската регистрация. Същите данни били необходими за установяване на връзка между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Не е съобразено и обсъдено поведението на П. след изтърпяване на наложеното наказание и последвалата реабилитация, както правилно е констатирал АС - Бургас, от където следва да се направи извод за необходимостта на полицейската регистрация. Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АС-Бургас, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. Административният орган не е обосновал и доказал необходимостта от поддържането на полицейска регистрация на П. П.. Пред касационната инстанция от касатора е представена Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в МВР /обн.ДВ, бр. 87/19.10.2021г. изм. ДВ, бр. 114/24.12.2025г./, в чиито чл. 7 е предвиден срок за съхранение на лични данни 50 години от започването на обработката. Настоящият касационен състав намира, че представения нормативен акт е неотносим за случая. На първо място разпоредбата на чл. 7 е изменена ДВ, бр. 114/24.12.2025г., т.е. след като делото е решено от първата инстанция. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му, а изменението на закона не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Инструкцията е издадена във връзка с прилагане на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и Съвета за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни /чл. 1, ал. 2 от Инструкцията/. В случая обаче не се претендира заличаване на лични данни /чл. 17 от Регламента/, а заличаване на полицейска регистрация. Цитирания по-горе текст се явява в противоречие с указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС във вр. с чл.4, параграф 1, б. „в“ и „д“ от Директива ЕС/2016/680 на ЕП и на Съвета. Или обобщено казано при всяко искане за снемане на полицейска регистрация се дължи преценка дали съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявена претенция, на ответника по касация се следват разноски. Предвид представените по делото доказателства - договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026 г. претенцията следва да бъде уважена в размер на 500 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение