Определение № 6677 от 19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. З. от гр. София, срещу Разпореждане № 1003/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1303/2023 г. на Административен съд София – област /АССО/, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от държавна такса по подадена от нея касационна жалба срещу Решение № 326/10.03.2025г. и частна касационна жалба срещу Определение № 737/09.04.2025г., двата акта постановени по адм.д. № 1303/2023г. по описа на АССО. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде освободена от държавна такса в производството по делото. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане, АССО е изложил мотиви, че за жалбоподателя не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса. В подкрепа на този извод АССО се е обосновал с размера на държавната такса за касационна жалба и за частна касационна жалба / съответно сумата от 70 лв. и от 30 лв/, който размер приел, че позволява заплащането им от всяко пълнолетно, дееспособно и работоспособно лице. Приел е, че липсата на средства за заплащане на таксите следва да бъде трайно състояние, като се е позовал и на служебно известна му информация че И. З. работи по граждански договор в гр. София, а и в нейна полза по делото, решението по което тя обжалва, има издаден изпълнителен лист за 400 лв., както и, че тя не страда от заболяване и по отношение на нея не са налице други предпоставки, обосноваващи освобождаването й от заплащане на държавна такса. Определението е необосновано и в противоречие с нормата на чл. 83, ал.2 ГПК. Съгласно представена декларация от И. З. от 27.05.2025 г, подписана от нея, с текст, че й е известна отговорността по чл. 313 НК, същата е декларирала, че не получава месечен доход, не в граждански брак, не притежава недвижими имоти и МПС, няма парични влогове, не получава дивиденти, няма дялове и акции в търговско дружество - тоест надлежно е декларирала всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК и съдът не е открил/посочил доказателства, които да ги оборват. Наличието на сключен граждански договор за работа в гр.София, на които служебно известни му факти се е позовал АССО, без посочване на предмета му и средствата, които се получават за изпълнение на задълженията по него, не опровергава декларираните обстоятелства за липса на „достатъчно средства“, позволяващи заплащането на държавна такса. Предвид изложеното искането е следвало да бъде прието за основателно, като И. З. е следвало да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Като е приел противното съдът е постановил неправилно разпореждане, което следва да се отмени в и вместо него жалбоподателят да бъде освободен от заплащането на държавна такса. В допълнение, основателни са доводите в частната жалба, че при постановяване на процесното определение, АССО не е взел предвид, че сумата по изпълнителния лист е бъдещ приход и няма доказателства за получаването й. Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че искането за освобождаване от държавна такса е обвързано с изискването за приподписване на евентуална касационна жалба, както и от евентуално частно производство, поради което и не може да се приеме като аргумент невисокия размер на дължимата държавна такса - 70 лв., съответно 30 лв., а и същият може да се определи като висок или малък единствено спрямо доходите на конкретното лице. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК и чл.236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение