Определение № 246 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2254/2019 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Делото е образувано по молбата на адвокат П.Ш. като процесуален представител на Д. Г. И. от София за отмяна на решението на СГС от 30.VІ.2014г. по гр.д. № 4210/2013г. /потвърдено с решение на САС от 16.ІІІ.2015г. по гр.д. № 3356/2014г./, с което последният е осъден да заплати на Г. А. Е. и В. В. Е. по 15000лв. на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от 21.Х.2010г. до окончателното им изплащане, както и 40лв. разноски, и в тежест на молителя са присъдени 1200лв. държавна такса. Като основание за отмяна се сочи, че вследствие нарушаването от съда на процесуални правила молителят бил лишен от възможност да участва в делото и не бил надлежно представляван от назначения му особен представител. За делото И. узнал, след като на 11.ХІІ.2018г. получил съобщение от Бюро „Призовки” да се яви за получаване на книжа, които получил на следващия ден, съдържащи уводомление за доброволно изпълнение на присъдените с атакуваното решение 1200лв. Ответниците по молбата за отмяна Г. и В. Е. не са подали отговор по реда на чл.306 ал.3 ГПК в указания им срок. ВКС на РБ намира, че с оглед твърдяното основание за отмяна и липсата на данни, опровергаващи твърденията на молителя относно момента на узнаване за атакуваното решение, молбата, изпратена по пощата на 22.ІІ.2019г., е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и тъй като отговаря и на изискванията по чл.306 ГПК, тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,