Определение № 982 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 375/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от „В. Мениджмънт“ ЕООД, чрез адвокат С. П., срещу определение №2168/24.08.2023г. по ч.г.д.№1369/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение №228/22.02.2023г. по ч.г.д.№212/2022г. на Районен съд – Несебър, постановено по реда на чл.77 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че производството пред първостепенния съд е обезпечително (чл.207 – чл.209 от ГПК) и се провежда по строго определени правила, като съгласно чл.209 от ГПК в хода му не се присъждат разноски. Последните могат да бъдат присъдени единствено в бъдещото исково производство, за което се обезпечават доказателствата. Твърди още допуснати процесуални нарушения при постановяването му, свързани с липса на основание за допускане на допълнителна експертиза и неприложение на правилото на чл.176 от ГПК. По същество претендира за неговата отмяна. Към жалбата е приложено изложение на касационните основания. Насрещната страна „В. Груп“ ООД /в ликвидация/ не е депозирал писмен отговор. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, като е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното определение, предмет на обжалване, е постановено по реда на чл.77 от ГПК в производство за обезпечаване на доказателства (чл.207 – чл.209 от ГПК), неприключило към настоящия момент. Същото не потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, поради което не подлежи на обжалване в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не е определение, с което се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство или се прегражда неговото развитие. Трайно установена е практиката на ВКС, според която производството по обезпечаване на доказателства има несамостоятелен и привременен характер, поради което постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство. Аргумент за това се извежда и от задължителната практика на ВКС – ТР № 5/2015 на ОСГТК, което не включва определението по молба по чл. 208, ал. 1 ГПК сред подлежащите на обжалване пред ВКС определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 ГПК. С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения, съдът