Определение № 405 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. Ковачев от гр.Попово срещу определение № 7689 от 13.09.2023г. постановено по адм. дело № 2031/2023 г. на Административен съд София град. С обжалваното определение Административен съд София град е оставил без разглеждане жалбата на Д. Ковачев срещу Решение по протокол за резултатите от проведения изпит за придобиване на юридическа правоспособност състоял се на 05.02.2023г., изготвен от Комисията по чл.229 от ЗСВ назначена със Заповед № СД-03-175 от 06.12.2022г. на Министъра на правосъдието Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени. Намира, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено процесуално нарушение по процедурата по провеждане на изпит за юридическа правоспособност. Съдът неправилно приел, че производството приключва с издаване на удостоверение за юридическа правоспособност, т.к. с протокола му се отказвало да се издаде това удостоверение. Ответникът по частната жалба –Министъра на правосъдието чрез пълномощници юрисконсулти представят писмен отговор, в който вземат становище за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на първоинстанционния акт. При извършена служебна проверка и като съобрази искането на частния жалбоподател, съставът на шесто отделение на Върховния административен съд намира, че частната жалба е допустима за разглеждане. Тя е подадена от страна по съдебен спор, за която постановеният акт е неблагоприятен. Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения 7-дневен срок за това. По основателността й съдът приема частната жалба за неоснователна. За да постанови оспореното определение, Административен съд София град приема, че оспореното решение на комисията за провеждане изпит за юридическа правоспособност не подлежи на съдебен контрол, т.к. не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 21, ал.1 АПК и следователно не е индивидуален административен акт. Анализирайки нормата, съдът сочи, че индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съдът мотивира правния си извод, основан на разпоредбата на чл.21 от АПК, че не са индивидуални административни актове волеизявленията и действията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Изводът на съда извлечен от разпоредбата на чл. 294 и сл., ЗСВ, е че провеждането на изпит е част от производството по придобиване на правоспособност, а проверката на знанията на стажант-юриста има оценъчен характер и няма характера на индивидуален административен акт самостоятелно, а е част от производството по издаване на удостоверение за правоспособност. Определението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Предвид представената по делото административна преписка от Министерство на правосъдието проведена е процедура по придобиване на юридическа правоспособност на завършилите висше образование по специалността "Право". Съгласно разпоредбата на чл.294 от ЗСВ те придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и положен изпит. Редът и начинът за провеждане на изпитите е уреден в чл.296 и сл. от ЗСВ, както и в Наредба №1 от 2019г. за придобиване на юридическа правоспособност. Съгласно чл.301 от ЗСВ „Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал".“ В настоящия случай жалбоподателят е допуснат до изпит за правоспособност, но по силата на решение на комисията към МП, провела изпит за придобиване на юридическа правоспособност на 05.05.2023г., като решението е обявено на 09.02.2023г. на интернет страницата на МП. Жалбата касае частта от протокол на комисията по провеждане на идпита, в която жалбоподателя е бил обявен за "неиздържал" теста. Според съда оспореният протокол не носи белезите и на акт по ал.1 - 4вкл. на чл.21 от АПК, поради което прието, че същият не подлежи на самостоятелно оспорване. Предмет на оспорване пред съда е било именно решението на комисията провела изпит за правоспособност, в частта в която жалбоподателя е бил обявен за "неиздържал" теста. Решението на комисията по провеждане на изпита правилно е прието от съда като част от процедурата по издаване на удостоверение за юридическа правоспособност. Този извод и произтича от разпоредбата на чл.301от ЗСВ, цитирана по-горе, съгласно която оценката „издържал“ е част от фактическия състав по издаване на удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юриста. Процедурата приключва с издаване на удостоверение за юридическа правоспособност, а решението на комисията по провеждане на изпита в частта на оценяване на кандидатите, не може да се определи като индивидуален административен акт, подлежащ самостоятелно на съдебен контрол. Този акт е част от фактически състав по издаване на документ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема обжалваното определение като правилно. По силата на 143 ал.3 АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ се определя съобразно вида и количеството на извършената дейност. ВАС като съобрази, че делото не разкрива фактическа и правна сложност, съдът приема, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100лв. Водим от изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение