Определение № 50020 от 01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2021 г.

Производството е по реда на чл. 95 ГПК. Подадена е молба от жалбоподателката В. Й. А. за предоставяне на правна помощ по подадена частна жалба вх. № 2172/10.03.2022 г. срещу определение № 71/23.02.2022 г. по ч.гр.дело № 4347/2021 г. на ВКС, IV г.о. С посоченото определение е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 3862/15.07.2021г., подадена от В. Й. А., гр.В.Т., [улица], №, вх., ет., ап. в частта, с която е обжалвано определение № 313/30.06.2021 г., поправено с определение № 347/26.07.2021 г. по в.ч.гр.дело № 219/2021 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 279/16.03.2021 г. по в.гр.дело № 91/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Л. Н. А., чрез адв.Й. М. против постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп.дело № 58/2018 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ като недопустима и е прекратено производството по делото, и е прекратено производството по ч.гр.дело № 4347/2021 г. на ВКС, IV г.о. в посочената част. Със същото определение на състав на ВКС, IV г.о. по ч.гр.дело № 4347/2021 г. е потвърдено определение № 313/30.06.2021 г., поправено с определение № 347/26.07.2021 г по в.ч.гр.дело № 219/2021 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба от В. Й. А., чрез адв. Б. З. против определение № 279/16.03.2021 г. по в.гр.дело № 91/2021 г. на Великотърновския окръжен съд като недопустима и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 219/2021 г. на Великотърновския апелативен съд в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за правната помощ /ЗПП/ системата за правна помощ по чл.21,т.2 ЗЗП – процесуално представителство, обхваща случаите, когато по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, както и в случаите, при които страна по гражданско дело не разполага със средства да заплати възнаграждението за предоставена адвокатска услуга. С разпоредбата на чл. 24 от ЗПП е предвидено ограничение, а именно правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, което кандидатства за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящият случай в ГПК, както и в ЗПП не е предвидена необходимост процесуалните действия по подаване на частна жалба да се осъществяват чрез задължително процесуално представителство. Освен това съдът приема, че предоставянето на правна помощ не е оправдано по смисъла на чл. 24 от ЗПП, тъй като молителката В. А. вече е упражнила правото си на жалба срещу определението № 71/23.02.2022 г. по ч.гр.дело № 4347/2021 г. на ВКС, IV г.о. По подадената частна жалба вх. № 2172/10.03.2022 г. другият състав на ВКС дължи пълна проверка за законосъобразност при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК. Като взема предвид изложените съображения съдът намира за неоснователна молбата на В. Й. А. за предоставяне на правна помощ от вида на процесуално представителство по подадена частна жалба вх. № 2172/10.03.2022 г. срещу определение № 71/23.02.2022 г. по ч.гр.дело № 4347/2021 г. на ВКС, IV г.о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение