Определение № 185 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Постъпила е молба от Д. Б. А. ЕГН-[ЕГН], Ж. Б. Й. ЕГН-[ЕГН], М. Б. М. ЕГН-[ЕГН], А. К. М. ЕГН-[ЕГН] и А. Ю. Й. ЕГН-[ЕГН] за спиране изпълнението на решение № 2112 от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 14675/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.04.2018 г. по гр.д.№ 41747/2016 г. на Софийски РС, с което молителите са осъдени да платят на основание чл. 72, ал.1 ЗС на Р. Р. Г. и С. В. Г. сумата 24 000 лв. /предявени като частичен иск от 125 000 лв./, представляващи увеличената стойност на процесния имот следствие от извършени в него подобрения в периода до месец юни 2009 г., ведно със законната лихва от 05.08.2015 г. Съдът, като прецени данните по делото, намира следното: Против постановеното въззивно осъдително решение е подадена в срок касационна жалба № 69678/15.07.2020 г. от молителите. Същевременно насрещната страна е поискала и е издаден изпълнителен лист, като е образувано и изпълнително дело № 20208400400757 при ЧСИ М. Ц.. По изпълнителното дело са изплатени призовки за доброволно изпълнение до молителите. По специалната сметка на ВКС за обезпечения е внесена от трето лице С. И. Х. в полза на молителите сумата 24 000 лв. за спиране изпълнението на посоченото решение. Налице са предпоставките на чл. 282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната му част. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение