Определение № 619 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Оразувано е по две частни жалби на В. Н. и синдика И. К., както и на Р. Д. Я.. И двете частни жалби са срещу определение №353/20г., постановено от Варненски апелативен съд, с което е отменено разпореждане № 4283/ 09.07.19г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е разпоредено да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на Р. Я. срещу В. Н. за сумата от 8532,75лв., и е потвърдено разпореждане № 4283/ 09.07.19г. в останалата част, с която е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Р. Я. срещу В. Н.. Съдът е сезиран и с молба на синдика И. К. да бъде спряно изп.д. /116/20г. на ЧСИ С. Д. с район на действие ВОС на основание чл. 282, ал.3 ГПК. При проверка редовността на двете частни жалби, настоящият състав на ВКС счита, че те са недопустими, защото съгласно т.р. №5/18г. на ОСГТК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Аргументите за това са, че при обжалването са приложими правилата на чл. 405 и сл. ГПК, а със същото тълкувателно решение е прието, че въззивното определение по частна жалба срещу определение за издаване на изпълнителен лист не подлежи на касационно обжалване. Недопустима е и молбата на синдика И. К. за спиране на изп.д. /116/20г. на ЧСИ С. Д. с район на действие ВОС на основание чл. 282, ал.3 ГПК, заради липса на правен интерес, защото тази разпоредба е неприложима за спиране на изпълнителни дела като обезпечителна мярка. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО