Определение № 3249 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от касатора П. Б. за изменение на определението, постановено по реда на чл.288 от ГПК, в частта за разноските.Наведени са доводи, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответника Д. Х., тъй като от представения по делото договор за правна защита и съдействие не се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено, а в условията на евентуалност се прави възражение за неговата прекомерност. Ответникът по касация Д. Х. не е депозирал отговор. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е неоснователно. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, страните по който са уговорили, че за предоставената от адвокат Р.П. услуга се дължи възнаграждение от 1000лв., което е било заплатено изцяло в брой към момента на неговото подписване.В тази си част договорът има характер на разписка за полученото плащане. Неоснователни са възраженията за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.Същото е съответно на конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и с обема на извършената от адвоката работа. Предвид горното, съдът