Определение № 42 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1212/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД [населено място] за допълване на определение № 423/27.10.2020 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. С това определение не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 вр. чл.396 ГПК на въззивно определение по ч.т.д.№ 193/2020 г. на АС – Варна, постановено в обезпечително производство. Ответникът по молбата – ХРАБРОВО УИНД 1 ЕООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, изразява мотивирано становище за неоснователност на искането, а при условията на евентуалност възразява и за прекомерност на търсените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При постановяване на определение № 423/27.10.2020 г. по ч.т.д.№ 1212/2020 г. съдът не е пропуснал да се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски. Съгласно постановките на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, разпоредбата на чл.81 ГПК не се прилага в обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход. По разноските за настоящото производство, вкл. по възражението по чл.78 ал.5 ГПК, ще се произнесе първоинстанционният съд при разрешаването на спора по обезпечения иск. С оглед изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение, поради което и настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ т.о.