Определение № 1629 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. Й. Б. от гр. София против определение № 112/06.01.2026 г., постановено по адм. д. № 2892/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх.№ 4323 от 09.12.2025 г. на Председателя на Апелативен съд гр. Пловдив и писмо изх. № 4353 от 10.12.2025 г. на Председателя на Апелативен съд гр. Пловдив и производството по делото делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на съда, че изпратените писма от председателя на Апелативен съд гр. Пловдив не съставляват индивидуални административни актове. Подателят счита, че съдът не се е произнесъл по оспорването му в цялост. Прави искане за отмяна на определението. Ответникът - Председател на Апелативен съд гр.Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд Пловдив е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Н. Й. Б. срещу писмо изх.№ 4323 от 09.12.2025 г. на Председателя на Апелативен съд гр. Пловдив и писмо изх. № 4353 от 10.12.2025 г. на Председателя на Апелативен съд гр. Пловдив, като е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспорените писма нямат характера на индивидуални административни актове и не подлежат на оспорване по съдебен ред пред административните съдилища. В допълнение посочва, че правомощията на председателя на Апелативния съд са законово уредени в чл.106, ал.1 и ал.2 от ЗСВ и от тях не произтича правомощие да дава указания за предприемане на конкретни действия по конкретни наказателни дела. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че адвокат Н. Й. Б. е подал на 04.12.2025 г. заявление до Апелативен съд гр.Пловдив за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие по ВЧНД № 339/2025 г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив. На 05.12.2025 г. съдията докладчик е отказал достъп с аргументи, че производството по делото е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и съгласно Вътрешните правила за публикуване на съдебни актове на Апелативен съд Пловдив – т.4, предл.3, определенията по чл.243 НПК се публикуват, освен ако това би довело до разкриване на следствена тайна. На 08.12.2025 г. адв.Н. Б. подал сигнал до председателя на Апелативен съд гр.Пловдив с искане да се извърши проверка защо не се спазва разпоредбата на чл.64 от ЗСВ относно публикуване на съдебните актове. На 09.12.2025 г. Председателят на Апелативен съд гр.Пловдив изпраща отговор до адв.Н. Б. с писмо изх.№ 4323, в което се описва какво е установено при извършена лична проверка. На 10.12.2025 г. адв.Н. Б. подал ново искане до Председателя на Апелативен съд гр.Пловдив за произнасяне по искането му за електронен достъп до делото чрез ЕПЕП като адвокат. На 10.12.2025 г. Председателят на Апелативен съд гр.Пловдив му изпратил писмо с изх.№ 4353, в което посочва, че преценката относно предоставяне на достъп по ВЧНД № 339/2025 г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив е от компетентността на съдията – докладчик, а не на административния ръководител, както и че постановеният отказ е напълно мотивиран, тъй като е установено, че доверителят на адв.Б. не е страна по делото. С изрично писмено уточнение от 29.12.2025г адвокат Б. посочва за предмет на спора писмо изх.№ 4323 от 09.12.2025 г. на Председателя на Апелативен съд гр.Пловдив и писмо изх. № 4353 от 10.12.2025 г. на Председателя на Апелативен съд гр.Пловдив, както и отказа на съответния съдия да му осигури достъп до дело чрез ЕПЕП. Обосновани със съдържанието на писмата са крайните правни изводи на административния съд, че те нямат белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Писмата имат само информативен характер, с тях нито се създават права, нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на права и законните интереси на граждани и организации, поради което не подлежат на съдебен контрол. Правилно е прието от съда, че подадените сигнали от адв. Б. на 08.12.2025 г. и на 10.12.2025 г до Председателя на Апелативен съд Пловдив не са от естество да поставят началото на административно производство, в което да се постанови акт, годен за оспорване по съдебен ред. Аналогични са аргументите относно характера на заявлението от 04.12.2025г за достъп до ЕПЕП, подадено от адвокат Б. до Апелативен съд Пловдив. Дейността по предоставяне на достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие не е дейност по правоприлагане в условия на власт и подчинение, както се поддържа в частната жалба. Единният портал за електронно правосъдие е електронна база данни на съдебните дела, разглеждани от всички районни, окръжни, административни, военни, апелативни и върховни съдилища в Република България. С него се дава възможност за преглеждане на основна информация за всички съдебни дела със свободен публичен достъп. Достъпът до електронно дело се разрешава от съда след подаване на заявление от лице или негов процесуален представител. Преценката за предоставяне на достъп се извършва от съдията докладчик, компетентен да разгледа съответното дело - чл.4, ал.3 от Правилата за достъп до електронни дела в Единния портал за електронно правосъдие на Висшия съдебен съвет, изразяваща се в поставяне на съответната резолюция. Липсва нормативна регламентация, която да обосновава субординация между съдията докладчик и административния му ръководител за обсъжданата дейност. Предвид изложеното при отказа за достъп до ВЧНД № 339/2025 г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив в ЕПЕП нито съдията докладчик действа като административен орган, нито Председателят на Апелативен съд Пловдив се явява горестоящ административен орган на съдията докладчик по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК, което да предопределя характера на резолюцията и/или процесните писма като административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение