Определение № 266 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 228/2012 г.

Производство по допускане на касационно обжалване на въззивно решение, постановено на 21. 11. 2011 г. по гр. д. № 758/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. При извършената проверка, съставът на касационния съд констатира, че са налице данни за очевидна фактическа грешка, допусната в посоченото решение. В мотивите на въззивното решение, апелативният съд е приел, че на ищеца по делото Ж. Д. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., а не обезщетение в размер на 20 000 лв., както е приел в мотивите си и постановил диспозитивно първоинстанционният съд – Окръжен съд Хасково. В диспозитива на въззивното решение, апелативният съд е постановил отмяна на решението на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е присъдено обезщетение на Ж. Д. над сумата 10 000 лв., но вместо да постанови отхвърляне на иска на Ж. Д. за разликата над сумата 10 000 лв. до присъдената сума 20 000 лв. от първоинстанционния съд, е постановил диспозитив, с който осъжда ответника по иска Ж. П. да заплати на ищеца Ж. Д. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Така, общата сума на обезщетение, присъдено от апелативния съд е 20 000 лв. – 10 000 лв. присъдени от първоинстанционния съд и потвърдени от въззивния съд и 10 000 лв. присъдени от въззивния съд. Налице е разминаване между формираната воля на съда в мотивите на въззивното решение и нейното диспозитивно изразяване. На основание чл. 7, чл. 229, ал.1, т.4 и чл. 247, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд