Определение № 6832 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5351/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Б. Б., чрез адв. Станоев, срещу определение № 435 от 06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 196/2026 г. по описа на Административен съд София-област, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК подадената от Б. жалба против удостоверение №10/20.03.2026 г. издадено от главния архитект на Община Горна Малина е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като оспореното удостоверение представлява административен акт, който непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на жалбоподателя, поради което подлежи на съдебен контрол и жалбата срещу него следва да бъде разгледана. Излага съображения по същество и моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – кмет на Община Горна Малина, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София- област е образувано по жалба на Е. Б. против удостоверение № 10/ 20.03.2026 г. на главния архитект на община Горна Малина, с което по заявление на частния жалбоподател вх. № 94.Е-3/27.01.2026г. са удостоверени факти и обстоятелства за ПИ с [идентификатор], [заличен текст], [населено място], собственост на заявителя (в този смисъл са уточненията с молби вх. № 2135/18.03.2026 г., и вх. № 2451/30.03.2026 г.). Като се съобразява с предмета на оспорване, съставът на административния съд приема, че обжалваното удостоверение не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Излага съображения, че документът не обективира волеизявление с властнически характер и не засяга права, свободи или законни интереси на оспорващия. По тези съображения приема, че жалбата е недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и с определението, предмет на оспорване, прекратява производството по делото. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената жалба, следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на оспорения съдебен акт. Обжалваното удостоверение е издадено по заявление на частния жалбоподател, в производство по извършване на административна услуга (§8 от ПЗР на АПК). С това удостоверение искането на заявителя е удовлетворено, като са му предоставени поисканите факти и обстоятелства за имота, предмет на заявлението. Следователно издаденият акт е с позитивен за заявителя характер, което е самостоятелно основание за недопустимост на оспорването в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Същевременно от текста на подадената жалба, се установява несъгласие на оспорващия с посочените от органа факти и обстоятелства, т.е със съдържанието на издаденото удостоверение. Следователно в този случай се оспорва съдържанието на документ, което съгласно изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 АПК може да бъде направено само по административен ред, но не и пред съда. Това е още едно основание за недопустимост на подадената жалба. Възражението в частната жалба, че удостоверението не обхваща всички поискани данни, тъй като не съдържа такива за съседния ПИ с [идентификатор], е неоснователно, тъй като последният имот не е предмет на заявлението. Доводите, свързани с бъдещи инвестиционни намерения на заявителя, също са неоснователни. Както вече се посочи административното производство е за извършване на административна услуга, която в случая е предоставена. В удостоверението са посочени факти относно устройствения статут на имота, които обратно на доводите в частната жалба, не препятстват бъдеща инвестиционна инициатива на собственика. Възражението за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е неоснователно. Правото на справедлив процес съдебен процес се реализира само при допустима жалба, чрез която се защитават законово признати субективни материални права. Извършването на преценката за допустимост жалбата съобразно нормите на националното законодателство е задължение на съда, което не противоречи на посочената разпоредба. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,