Определение № 130 от 23.03.2022 г. на ВКС по д. № 2657/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Т. Г., ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по делото от 24.01.22 г. касационна жалба на Д. М., за допълване на определението с присъждане на разноски за касационното производство по представен списък. Ответникът по молбата Д. М. я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита. ВКС намира молбата за допустима и частично основателна – искането по чл.248 ГПК е направено своевременно, след като присъждането на разноските за тази инстанция е поискано с отговора на касационната жалба. По делото са представени доказателства за извършването на разноските – договор за правна защита от 20.07.21 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от 1400 лв., за адв. възнаграждение. С оглед на приключването на делото пред ВКС в закрито заседание по чл.288 ГПК и на осн. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на молителката следва да се присъди сумата от 1050 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция, като в останалата част до пълния размер от 1400 лв. искането за разноски за адв. възнаграждение е неоснователно и следва да се отхвърли. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.1 и 3 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.