Решение № 2104 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2014 г.

Решение № 2104 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 148 от 16.01.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 875 по описа за 2013 г., в частта му, с която по жалба на Камелия Петрова Кацарова, от гр. Смолян, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 211204218 от 16.11.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в потвърдената и в изменената част, с Решение № 131 от 5.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив, за определени данъчни задължения по: чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в частта за сумата над 1 352.10 лв. до пълния размер от 7 574.66 лв. и следващи се лихви 1082.22 лв.; чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в частта за сумата над 1 137.07 лв. до пълния размер от 1 403.09 лв. и следващи се лихви 599.39 лв.; ДОО за 2007 г. в частта за сумата над 2 030.48 лв. до пълният размер от 2 053.27 лв. със съответните лихви; ЗО за 2007 г. в частта за сумата над 641.21 лв. до пълният размер от 724.68 лв. със съответните лихви; ДЗПО - УФ /УПФ/ за 2007 г. в частта за сумата над 427.47 лв. до пълният размер от 603.90 лв. със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, че ревизираното лице е разполагало в началото на ревизираните периоди - 1.01.2005 г. със сумите 25 000евро /парично дарение от сестрата на съпруга на РЛ - Димитър Петров Кацаров/ и 28 000 лв., върнати на РЛ от Георги Узунов/ съдружник във "Фарм Роса" ООД, Смолян. Преведената по банков път сума в левове не била изтеглена, а паричното дарение било признато при ревизията частично /само за сумата 13 672,77 лв./ поради липсата на доходи на РЛ и съпруга й в периодите 2003, 2004 и 2005 г., въпреки регистрирания от нея ЕТ. Нямало и доказателства за даването на дарението освен свидетелските показания и обясненията на РЛ. Само възможността на дарителите да дадат дарението не е достатъчна, за да се приеме то за извършено, както е приел първоинстанционният съд. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Камелия Петрова Кацарова, от гр. Смолян, чрез адв. Р. Исов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния АС Пловдив е бил ревизионен акт, издаден при повторна ревизия, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизираното физическо лице са определени посочените задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви върху тях, върху данъчна основа предвид установено несъответствие между имущественото и финансовото състояние на жалбоподателката и съпруга й и декларираните от нея приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездното финансиране на стопанската дейност. За да отмени РА в посочената по-горе част, съдът е приел, че е доказано от ревизираното лице различно от установеното с РА начално салдо към 1.01.2015 г. поради получаването на парично дарение в размер на 25 000 евро от сестрата на съпруга на РЛ - Димитър Петров Кацаров. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че фактическите изводи на съда за получаването на посоченото парично дарение са необосновани. Съдът е съобразил доказаната възможност на свидетелите Лазаридис /сестра на съпруга на ревизираното лице и нейния съпруг/, работещи в Германия с високи за тази страна доходи, да дадат посочената сума по конкретни поводи на семейството на г-жа Кацарова. Правилно съдът е приел, че липсата на деклариране на вноса на посочените суми в България от страна на дарителите не е достатъчно да обоснове обратен фактически извод-че паричните суми не са предоставени. Съдът с основание е взел предвид, че в писмени обяснения от м. 08.2010 г. е посочено имущественото състояние на ревизираното лице като физическо лице и ЕТ, в което - т. 7 е вписана сумата от 25 000 евро, придобита през периода 2003-2004 г. под форма на дарение съвместно със съпруга, от неговата сестра, а също и липсата на противоречия между писмените обяснения на съпрузите при двете ревизионни производства и събраните гласни доказателства. Относно последните, те напълно съответстват на резултатите на Справката от Областна дирекция на МВР - Смолян, удостоверяваща излизане на съпруга на ревизираното лице Димитър Кацаров на 27.08.2004 г. за Германия и връщането му от Германия на 14.09.2004 г. и обстоятелствата, които свидетелката Лазаридис е описала относно предаването на сумата от 10 000 евро при това пътуване. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая, при липса на противоречия в обясненията на съпрузите, деклариране на подарената сума в първото ревизионно производство, доказаната възможност на дарителите да подарят сума в посочения размер и конкретните обстоятелства, при които това е станало, посоченият факт с правно значение - на наличието на посочената парична сума на разположение на съпрузите Кацарови в началото на ревизирания период, е доказан, поради което тази сума е следвало да бъде взета предвид при определяне на началното салдо за ревизираните периоди, което е довело до преизчисление на данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице. Неоправдано е касационното оплакване, че при определяне на това салдо, съдът е приел, че в него следва да се включат и 28 000 лв., върнати на РЛ от Георги Узунов/съдружник във "Фарм Роса" ООД, Смолян/, защото в мотивите си подробно е обсъдил доказателствата във връзка с тази сума и ясно е посочил, че тя не следва да бъде взета предвид при определяне на началното салдо. Предвид изложеното, съдебното решение в обжалваната част следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба - да се присъдят 2 400 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение