Определение № 9029 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 във вр. с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131324923 със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], чрез пълномощника му адв. Л. Терзиева, против Определение №26817/08.08.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №6244/2022 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение №22700/01.07.2025 г. по същото дело в частта му за разноските. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да му се присъдят допълнително разноски по фактура №2165/30.05.2022 г. в размер на 18 836.05 лв. и по фактура №100…3267/11.11.2022 г. в размер на 13 682.99 лв. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – София – не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 176а, ал. 3 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С постановеното по адм. д. №6244/2022 г. Решение №22700/01.07.2025 г. АССГ обявява за нищожен оспореният от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ревизионен акт (РА) и присъжда в полза на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски в размер на 5 475 лв., от които 4 224.59 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по фактура №3264/05.05.2025 г. От страна на ответника не е поискано изменение на решението в частта му за разноските. С Определение №26817/08.08.2025 г. съдът отхвърля искането на дружеството за изменение на решението в частта му за разноските и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, така както са посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Излага мотиви за това, че единствено възнаграждението, за което е издадена фактура №3264/05.05.2025 г., е за процесуално представителство по делото, а възнагражденията по другите две фактури са за данъчни консултации, правни услуги и други разходи, свързани със споразумението, с което е приключила процедурата, уредена в раздел III на Арбитражната конвенция за премахване на двойно данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия 90/436/ЕИО. Настоящият касационен състав намира, че при установените по делото обстоятелства не са налице основания за отмяна на така постановеното от АССГ определение и за изменение на неговото решение в частта му за разноските. Жалбата против РА е подадена от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез пълномощниците му адв. Т. Тодоров и адв. В. Владимирова. С представеното по делото пълномощно жалбоподателят упълномощава освен адв. Тодоров и адв. Владимирова, но и адв. Райков, адв. Гришина, адв. Урумова и Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“ да осъществяват процесуално представителство по делото. В производството пред АССГ той е представляван заедно от адв. Тодоров и адв. Владимирова и също така от адв. Терзиева, преупълномощена от управителя на Адвокатското съдружие. С Определение №8430/27.10.2022 г. производството по делото е спряно до приключване на процедурата по Арбитражната конвенция и с определение от 16.10.2024 г. същото е възобновено. В проведеното открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. жалбоподателят чрез адв. Терзиева представя писмена молба с искане за присъждане на описаните в нея разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение по фактура №2165/30.05.2022 г., издадена от Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“, в размер на 18 836.05 лв. и адвокатско възнаграждение по фактура №100…13267/11.11.2022 г., издадена от „ЪРНСТ и ЯНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 130971516, в размер на 13 682.99 лв. Освен фактурите са представени извлечения от банковите сметки на Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“ и „ЪРНСТ и ЯНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като доказателства за постъпилите плащания. Предмет на фактура №100…13267/11.11.2022 г., издадена от „ЪРНСТ и ЯНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са данъчни консултации, а на фактура №2165/30.05.2022 г., издадена от Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“ - правни услуги и допълнителни разходи. Едва с искането за изменението на решението в частта му за разноските е представено задание (писмо) от 11 май 2022 г. в съответствие със споразумение от 2022 г., в което в т. 1.1. е посочено предоставяне на правни услуги, свързани с процесуално представителство пред АССГ във връзка с оспорването на процесния РА, за които според т. 4 възнаграждението е в размер на 8 000 евро. От заданието е видно, че то се изпраща на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за да бъде подписано и върнато на Адвокатското сдружение. Това задание обаче не носи подписите нито на представляващия Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“, нито на представляващия „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С оглед така установените факти правилен е изводът на АССГ, че заплатеното от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „ЪРНСТ и ЯНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД възнаграждение за данъчни консултации по фактура №100…13267/11.11.2022 г. не е възнаграждение за предоставени адвокатски услуги, свързани с правна защита и процесуално представителство по делото. „ЪРНСТ и ЯНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по чл. 113 от Търговския закон, вписано в ТРРЮЛНЦ, но не и адвокатско сдружение или адвокатско дружество по Закона за адвокатурата. Обстоятелството, че възнаграждението за данъчни консултации е заплатено във връзка с процедурата по Арбитражната конвенция, приключила със споразумение по част от установените с РА задължения, не се оспорва от частният жалбоподател. Неоснователен обаче е доводът му, че след като производството е било спряно до приключване на процедурата, то възнаграждението е за правна защита по делото. Само фактурата с №2165/30.05.2022 г., издадена от Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“, за предоставени правни услуги и допълнителни разходи не е достатъчна, за да обоснове извод, че заплатеното от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД възнаграждение в размер на 18 836.05 лв. е за процесуално представителство по адм. д. №6244/2022 г. по описа на АССГ. Чл. 161, ал. 1 ДОПК регламентира, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Безспорно разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. В производството пред АССГ жалбоподателят е защитаван и представляван от трима адвокати. При липсата на договор за правна защита, сключен между него и адвокатското сдружение, в който да е договорен дължим размер на възнаграждението за един адвокат за конкретното дело, фактурата и извлечението от банковата сметка не са достатъчни като доказателства за направените от него разходи, за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В самата фактура също не е посочено, че правните услуги се предоставят по конкретното дело. В случая до приключване на устните състезания договор за адвокатска услуга между „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Адвокатско съдружие „ЪРНСТ и ЯНГ“ не е представен, а представеното с искането по чл. 248 ГПК неподписано писмо/задание не може да бъде доказателство за наличието на такъв договор. Според мотивите към т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени (в конкретен размер). По изложените съображения определението на АССГ, с което е отхвърлено искането на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на Решение №22700/01.07.2025 г. по адм. д. №6244/2022 г. в частта му за разноските, следва да бъде оставено в сила.