Определение № 5043 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на органа по назначаването в Министерство на външните работи – постоянен секретар, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т.Канакиев, срещу определение № 1671/14.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10982/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, предявено с касационна жалба с вх.№ 19911/26.05.2023 г. на АССГ, в частта, в която, на основание чл.248, ал.1 ГПК, се иска изменение на решение № 2965/ 02.05.2023 г., постановено по адм. дело № 10982/2021 г. по описа на АССГ, в частта за разноските. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че съдебни заседания са отлагани по причина, зависеща от ответника и че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерен – определен е по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се измени първоинстанционното решение, в частта за разноските, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на А. Войников до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Войников, чрез процесуален представител адв. Д. Димитрова, оспорва основателността на частната жалба и счита оспореното определение за правилно и законосъобразно, Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд - състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл.248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от страна по делото, за което е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 2965 от 02.05.2023 г. по адм. дело № 10982/2021 г. по описа на АССГ, по жалба на Ал.Войников е отменена заповед № Т-2182 от 04.10.2021 г. на постоянния секретар на Министерство на външните работи, в частта, в която е определена индивидуална основна месечна заплата на Ал.Войников в размер на 980,10 лв., считано от 11.10.2021 г. за заеманата длъжност „дипломатически служител III степен“ с дипломатически ранг „Трети секретар“, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията в мотивите на съдебното решение и Министерство на външните работи е осъдено да заплати на Войников направените по делото разноски в размер на 1300 лв., от които 300 лв. за вещо лице и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение. В производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, първоинстнационният съд е счел искането за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно, по съображенията, че по делото са били проведени повече от две съдебни заседания, че същото е било отлагано многократно, в т.ч. и поради непредставяне на административната преписка в цялост от административния орган и че договорения размер не е прекомерен, предвид минималното възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК и чл. 81, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и действителната фактическа и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и дължимата правна защита. От материалите по делото се установява, че адвокатът на Войников е извършил в пълен обем дейността, за която му е заплатено договореното възнаграждение - изготвил е обоснована и аргументирана жалба, приета от съда за основателна, участвал е лично във всичките пет открити с.з., своевременно е отправял доказателствени искания - уважени от съда, изготвил е писмена защита. Независимо, че възнаграждението не е договорено в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, размерът на възнаграждението се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото, на обема работа, договорен и извършен от адвоката и справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата. Изложените от частния жалбоподател твърдения в обратната насока се явяват несъстоятелни, поради което постановеното от първоинстанционния съд определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на настоящото производство, разноски в полза на ответника за тази инстанция не следва да се присъждат. Разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производството за разноски. Това производство има за предмет съдебното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл за разноските. Следователно, причина за съдебното производство не е неоснователно предизвикан спор от страна по делото, независимо дали искането е основателно или не, а процесуалното действие на съда. След като не е налице елемент от фактическия състав, пораждащ задължението за разноски, за производството по чл. 248, ал. 1 ГПК такива не се дължат. Предвид изложеното, в полза на ответника не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300 лева, установени с приложения на л. 38 от делото Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,