Решение № 751 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 570/2009 г.

Решение № 751 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 570/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Б. - Е. и И. И. Б. - Л. срещу решение № 180 от 12.01.2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, постановено по гр. дело № 1401 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 26.03.2001 г. по гр. дело № 1049 от 1999 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от наследодателя на касаторките И. С. Б. срещу К. С. Г. и Н. С. Г. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: източната част от около 1 550 кв. м. от дворно, неурегулирано място с обща площ от 4 300 кв. м., находящо се в[населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 473 по неодобрения кадастрален план на С., кв. "Д." при граници на дворното място: С. шосе, Н. Б., бр. Б., дере и бр. К., а на частта: А. Б., К., дере, бул. "Г. М. Д." и общинско място и с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на незаконно построената приземна паянтова постройка в това дворно място. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК - 188, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 136, 154, чл. 157 и чл. 431 ГПК (отм.). Процесуалните представители на касаторите адвокатите А. Р. и Ф. Р. от С. адвокатска колегия поддържат жалбата. Допълнително съображения излагат в писмена защита като претендират присъждане на направените разноски пред всички инстанции. Ответникът по касация К. С. Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК заявява становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат Н. К. от С. адвокатска колегия поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. От ответника по касация Н. С. Г. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен тъй като е установено от събраните по делото доказателства, че наследодателят на ищците С. И. Б. за периода 1934 г. - 1937 г. чрез покупко-продажба е придобил ниви в м. "Б." със сборна площ от 7422 кв. м., които са описани по площ и граници в четирите нотариални акта, но без да е налице кадастрален план и графични данни, обозначаващи точното им местоположение, а собствеността е реституирана на братя Б. на основание чл. 2, ал. 3 З. до размер на отчужденото, т. е. за площ от 6750 кв. м. Съобразено, че към момента на придобиване на имотите от общия наследодател не е имало кадастрален план за тази част на С. - Д. през 1939 г. имотът заедно с имота на други собственици е бил заснет като общ имот с пл. № 1687 с площ от 12055 кв. м., по кадастралния план на С. от 1973 г. имотът е бил заснет с пл. № 2 с площ от 8884 кв. м., докато по кадастралния план от 1950 г. е бил заснет като два отделни имоти - пл. № 473 и пл. 474 с обща площ 8620 кв. м., т. е. по 4310 кв. м. за всеки от тях. Направен е извод, че наследодателят на ищците И. С. Б. е собственик на дворно място от 3375 кв. м., представляващо част от имот пл. № 473 по неодобрен кадастрален план от 1973 г., защото го е придобил по наследство със същите индивидуализиращи белези. Отчетено, че ответниците по спора владеят имот от около 1600 кв. м., който е в източната част и представлява имота до пълния му размер от 3375 кв. м. до 4300 кв. м. и че площта на имот пл. № 473 от 4300 кв. м. е приета едва с договора за доброволна делба на братя Б. от 27.11.1998 г. Взето е предвид, че ищците не са провели успешно доказване по обем и площ на действително одържавеното по ЗОЕГПНС с оглед правото на реституция, вкл. и на процесните 1600 кв. м., липсва идентичност на имота в А. от 1950 г. и А. от 1952 г., освен това имотът на наследодателя на ищците попада в полигон 29, а имотът, владян от ответниците - в полигон 28. С оглед неоснователността на иска по чл. 108 ЗС е приет за неоснователен и иска по чл. 109 ЗС изградената постройка да препятства упражняването на правото им на собственост. Касационната жалба е редовна и допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 577 от 30.06.2009 г., постановено по настоящото дело, от друг съдебен състав, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправни въпроси - кои са индивидуализиращите белези на неурегулирани поземлени имоти и при установени разлики в площта, но ясни граници на имота, кои признаци имат приоритетно значение за идентификацията на този имот. М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна - постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и "трайно установена" или "преобладаваща" доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Взето е предвид, че не са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на разпоредбата на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск, да е установено по несъмнен начин, че праводателят на касаторите е собственик на процесния имот - предмет на иска и че ответниците го владеят без основание. Взето е предвид от въззивния съд, че наличието на четирите нотариални акта за закупени ниви от С. И. Б. - баща на праводателя на касаторите, не изключва възможността по реда на чл. 9 от З. правоимащите да установят конкретното придобивно основание, да установят по обем и площ действително одържавеното по ЗОЕГПНС с оглед правото на реституция. Отчетено е, че в полза на общия наследодател не е установено придобивно основание за права извън обема на одържавеното от него, а по-голямата площ от 4300 кв. м. като делима част от имот с площ от 8600 кв. м., е приета в по-късен момент едва с договора за делба между двамата братя Иван и Н. Б., а собствеността е реституирана на последните като преки наследници, на основание чл. 2, ал. 3 З. за площ от 6750 кв. м. Отделен е въпросът, че от приложената преписка се установява разминаване във фамилното име на общия наследодател С. И., който в удостоверение на Т. комисия-Д. № 16 от 21.07.1948 г. е записан като Бобовски-земеделец като в допълнителен доклад № 303 от 22.05.1952 г. към доклад 300 по П. № 953 от 13.08.1951 г. е посочено име Б. -чиновник, а липсват данни за идентичност. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с представените съдебния решения, които касаят и различна фактическа обстановка: ТР № 75 от 15.08.1988 г. на ОСГК на Върховния съд е свързано с приложението на чл. 108 и чл. 109 ЗС във връзка с чл. 98, ал. 1, б. "Г" и чл. 116 ГПК (отм.); Решение от 24.02.2006 г. по т. дело № 385/2005 г. на I търговско отделение на Върховния касационен съд е по чл. 108 ЗС за търговски комплекс, където е прието, че площта не е съществен индивидуализиращ белег на един недвижим имот, съответните пасаж и рампа нямат самостоятелно значение - не са такива самостоятелни обекти, които могат да бъдат отделени от основните сгради, а съставляват принадлежности към тях; Решение № 973 от 24.07.2008 г. по гр. дело № 4198/2007 г. на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл. 209, ал. 1, чл. 218б, ал. 1, б. "в" и чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.) по нередовна искова молба по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с оглед претендирана част от имоти - липса на описание границите на претендирани терени, намиращи се в общ имот, т. е. не са индивидуализирани претендираните части от имоти с площ, местонахождение и граници; Решение № 912 от 15.01.1997 г. по гр. дело № 661/1996 г. на 5-членен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по иск на основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 2, ал. 1 ГПК (отм.) е прието, че когато ищецът по иск за собственост на недвижим имот е посочил неговите граници не е налице присъждане на нещо над поисканото от него, ако точният размер на площта на имота не съответства напълно на посоченото в исковата молба, защото вписаните граници достатъчно идентифицират имота, а Решение № 1139 от 08.10.2008 г. по гр. дело № 1247/2007 г. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд касае валидността на нотариални актове във връзка с приложението на чл. 431 и чл. 154 ГПК (отм.) по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. На ответника по касация К. С. Г. не се присъждат разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция тъй като липсва списък на разноските по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение