Определение № 2020 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 854/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от С. Т. К., ЕГН [ЕГН] против определение № 18367 от 14.11.2024 г. по ч. гр.д.№ 13061/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба с вх. № 147947/07.05.2024г. против протоколно определение от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20089/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането му за включване в делбената маса на недвижим имот, описан в молбата му от 29.02.2024 г., като преклудирано – направено след първото съдебно заседание. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, тъй като въззивният съд не е обсъдил довода на жалбоподателя, че данните на назначения по допусната правна помощ адвокат са съобщени на страната ползваща се от него след датата на проведеното първо съдебно заседание и едва след този момент назначения адвокат е успял да осъществи контакт със своя доверител. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а имотът посочен в молба от 29.02.2024 г. да бъде допуснат до делба. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулиран е въпроса: Следва ли въззивния съд да изложи собствени мотиви по оплакванията във въззивната жалба и следва ли да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое убеждение, и съгласно разпореденото в закона, да направи своите фактически и правни изводи, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния акт. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Ответникът е поискал и му е предоставена правна помощ с определение от 04.12.2022 г., за осъществяването на която е определен от САК с писмо от 13.12.2022 г. адвокат В. Е. С., който е назначен от РС с определение от 20.12.2022 г. С молба от 13.03.2023 г. С. К. е поискал данни за контакт с определения служебен пълномощник. Със съобщение от 15.03.2023 г., връчено на ответника на 19.03.2023 г., той е уведомен за предоставената му правна помощ, като са му връчени препис от определението, уведомителното писмо на САК, в което се съдържат данни, включително адрес и телефон за контакт с определения и назначен служебен пълномощник адвокат С.. Съдът е изготвил проект за доклад преди това – с определение от 09.03.2023 г., като е съобразил формалният отговор, подаден от назначения служебен адвокат на 13.02.2023 г. – преди ответникът да бъде уведомен за данните за контакт с назначеният му служебен пълномощник. Първо съдебно заседание, по смисъла на ТР № 45 от 12.08.1987 г. по гр. д. № 18/87 г., ОСГК на ВС, от първа фаза по делбата между съделителите Т. Т. К. /ищец/ и С. Т. К. /ответник/ е проведено на 10.10.2023 г. Молба по чл. 341, ал.2 ГПК от ответника за включване на друг наследствен имот в делбената маса е подадена на 29.02.2024г. Искането е оставено без уважение от РС с протоколно определени от второто съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г., като е прието за преклудирано. Въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е приела, че е съобразено с изричната норма на чл. 241, ал.2 ГПК, която определя краен срок за предявяване на искане от ответника за включване на друг съсобствен имот между същите страни в производството по делба. Обсъден е довода, че адвокат С. не е имал контакт с представлявания от него ответник, поради което по-късно е подал молбата, но този довод е приет за неоснователен, тъй като най-късно от 19.03.2023 г. ответника е узнал за назначения му по допусната правна помощ адвокат и уведомен към тази дата за данни за осъществяване на контакт с него. В периода от 19.03.2023 г. до датата на първото съдебно заседание, провело на 10.10.2023 г., страните по учреденото правоотношение за правна помощ са могли да инициират контакт по-между им, да разменят информация относно защитата по производство по делба и ответникът да заяви искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбеното производство на нов имот, който да се допусне до делба. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. По поставеният правен въпрос въззивното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика. С ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при обжалване на определенията, въззивната инстанция действа като пълен, а не като ограничен въззив, служебно проверява всички правно релевантни факти, преценява доказателствата, събрани от първата инстанция и представените с частната жалба и разрешава въпросите, относимите към конкретното частно производство. С обжалваното определение, възивният съд е изпълнил тези си задължения. Обсъдени са доказателствата относно това кога е предоставена правната помощ, кога е уведомен частният жалбоподател за определения му служебен пълномощник с данни за контакт, кога е проведено първото съдебно заседание и кога е постъпила молбата по чл. 241, ал.2 ГПК. По поставеният въпрос, съдът не констатира нито противоречие със цитираната задължителна съдебна практика, с която е обобщена противоречащата такава до постановяване на тълкувателното решение. Съдът не констатира и очевидна неправилност, изразяваща се в прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл или неприлагане на такава, или допускане на съществени процесуални нарушения, които нарушават правни принципи. Съдът е съобразил, че съдебната практика приема, че първото съдебно заседание в първата фаза на делбата е преклузивен срок за подаване на искане по чл. 241, ал.2 ГПК от ответника. За разлика от насрещния иск, уреден в чл. 211 ГПК, за който краен срок за предявяване е срока за подаване отговор на исковата молба, в делбеното производство, което е особено исково, възможността ответникът да включи с писмена молба в делбата и друг имот, съсобствен между същите страни, срока е по дълъг – първото по делото заседание в първата фаза. Този срок обаче е краен, тъй като по това насрещно искане също следва да се съберат доказателства, ищецът /ответник по искането/ също следва да има възможност да се защити. Отделно от това, с неуважаване на молбата по чл. 341, ал.2 ГПК не е прекрудирана възможността в отделно производство да се разгледа иска за делба на същия имот и след съединяване на делата да се извърши делбата в съответствие с чл. 69, ал.2 ЗС и целесъобразно. Предвид изложеното, не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение