Определение № 128 от 22.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 1074/2019 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение №857/28.10.19 г., постановено от председателя и административен ръководител на РС-Перник, с което е прекратено производството по Н.О.Х.Д.1376/19 г. и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените материали, е видно е, че всички възможни съдии от РС-Перник са се отвели от разглеждане на делото. Болшинството от тях са посочили като основание чл.29,ал.2 НПК. Един съдия от състава на съда се е отвел на основание чл.29,ал.1,т.1,б.„в“НПК, а друг – на основание чл.29,ал.1,т.7 НПК /макар и в съществената част на неговото определение да са залегнали предпоставки по чл.29,ал.2 НПК-съдия А.-А.-л.122 от съд.производство/. Петима съдии са били изключени от случайното разпределение за избор на съдия-докладчик на абсолютните основания по чл.29,ал.1 НПК, а един съдия въобще не е включен в разпределението на делото, защото е в дългосрочен отпуск поради временна нетрудоспособност. От формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав намират опора в разпоредбата на чл.43,т.3 НПК – съдът, на който делото е подсъдно по общите правила за местна подсъдност, не може да образува състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Радомир. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение