Определение № 143 от 28.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2018 г.

Производството по делото е образувано по молба с вх.№1842/06.03.2018г., подадена от А. Л. Т., с искане за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на решение №674/08.04.2016г. по гр.д.№2541/2015г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 378/15.09.2014 г. по гр.д. № 229/2013 г. на Софийски окръжен съд, в частта, в която е уважен иска по чл. 73, ал. 1 ЗС, предявен от Г. В. А. против А. Л. Т., П. Л. С. и М. М. П. и ответниците са осъдени да заплатят сумата от 98957.99 лева, ведно със законната лихва върху тях от 12.03.2013 г.; Решение № 378/15.09.2014 г. по гр.д. № 229/2013 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която А. Л. Т., П. Л. С. и М. М. П. са осъдени да заплатят съдебни разноски в полза на Г. В. А. в размер на 2252 лв. и сумата от 4430.88 лева – държавна такса в полза на Софийски окръжен съд; Определение № 65/21.02.2017 г. по гр. д. № 3687/2016 г. на ВКС, II г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 674/08.04.2016 г. по гр.д. № 2541/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. С определение №28/11.02.2019г. подадената от А. Л. Т. молба за отмяна е допусната до разглеждане и делото е насрочено в открито съдебно заседание за 13.06.2019г. С молба вх.№5324/11.06.2019г. А. Л. Т. е направил отказ от подадената молба за отмяна, въз основа на която е образувано гр.д.№4501/2018г., с оглед на което производството по делото е прекратено с протоколно определение от 13.06.2019г. С оглед изхода на спора адв.П. Т., в качеството си на процесуален представител на ответника по молбата Г. В. А., е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 3000лв., определяйки този размер според цената на иска /110000лв./. Настоящият състав приема, че искането на адв.Т. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата е основателно. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение обаче следва да бъде определен съгласно чл.9, ал.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 от същата наредба и като се вземе предвид обстоятелството, че молбата за отмяна е подадена само от един от ответниците по предявения от Г. В. А. иск, т.е. предмет на искането за отмяна е решението, в частта, с която А. Л. Т. е осъден да заплати на Г. В. А. 1/3 идеална част от общо присъдената ѝ сума от 98 957.99лв. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на адв.П. Т. като процесуален представител на Г. В. А. възлиза на сумата 1139.68лв. Водим от гореизложеното,съдът