Определение № 107 от 23.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1411/2012 г.

при становището на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 1411/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 43 т.2 от НПК. С разпореждане от 02.07.2012 г., постановено по НОХД. № 0206/2012 г., съдията-докладчик от Софийски военен съд е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл.43 т.2 от НПК. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с обстоятелството, че подсъдим по делото е прокурор от Военно-окръжна прокуратура – София. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл.43 т.2 от НПК, съгласно която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, в хипотезата, когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. В случая подсъдимият е прокурор от Софийска военно-окръжна прокуратура, която е съответна на съда, компетентен да разгледа делото и по този начин се явява „прокурор от района на съда, на който делото е подсъдно”. Това налага и провеждането на първоинстанционното производство по делото да се осъществи в друг еднакъв по степен военен съд, извън съдебния район на Софийския военен съд. Предвид наличното основание за промяна на местната подсъдност по чл.43 т.2 от НПК, е безпредметно обсъждането на съображенията, изложени в разпореждането, че съдиите от Софийския военен съд се намират в колегиални отношения с подсъдимия по делото. При тези данни ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, а именно - на Военен съд – гр.Пловдив, който е извън съдебния район на Военен съд - гр.София и териториално отстои на неголямо разстояние отседалището на последния, поради което и разглеждането на конкретното наказателно дело от него би създало минимални затруднения за страните и участниците в процеса. Воден от изложените съображения, и на основание чл.43 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение