Определение № 1070 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4440/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по жалба на С. Н. И. срещу решение на САС, постановено по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в частта, с която е отхвърлен искът за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до 35000лв., заедно със законната лихва от 03.12.2021г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск С. И. срещу Прокуратура на РБ, за плащане на обезщетение в размер на 35000лв., неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.202, ал.2, т.3, вр.чл. 201 от НК, за периода 03.09.15г.- 03.12.21г.(6г. и 3м.), приключило с оправдателна присъда. Апелативният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв. като размерът на обезщетението е обоснован с причиненото влошаване на здравословното състояние на ищеца. За да присъди обезщетение в размер на 10000лв., по въззивната жалба на Прокуратурата срещу приетата за налична причинна връзка с влошеното здравословно състояние, САС е приел обратно, че се касае за обичайни вреди и че не е доказана причинна връзка между влошеното здравословно състояние, изразяващо се в рязко вдигане на кръвно налягане, придружено с гърчове, припадъци, силна болка в гърдите, включително загуба на съзнание, и страха от наказателното производство. В касационната жалба на ищеца И. е направено оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по искането му за допускане на съдебно- медицинска експертиза, направено в отговора на въззивната жалба, подадена от Прокуратурата, а след това за процесуална изненада съдът е приел за недоказана причинната връзка между влошеното здравословно състояние и наказателното производство. В изложението към жалбата е направено искане за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по доказателствените искания и да назначи съдебно- медицинска експертиза за установяване на причинната връзка между влошеното здравословно състояние и наказателното производство. ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като съгласно т.3 от т.р.1/2013г. на ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО