Определение № 83 от 19.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1472/2013 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място], кв. Б. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т. 1 и т.5 ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение № 211 от 17.10.2012г., постановено по гражданско дело № 641 /2012г. на Районен съд Бяла Слатина. В молбата се поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл.303,ал.1, т.1 и т.5 ГПК, като фактическото твърдение е, че в решението не са взети предвид възраженията на дружеството, изпратени по пощата с обратна разписка от 13.06.2012г. Върховният касационен съд приема следното: Разпоредбата на чл.303,ал.3 ГПК препраща към специалния ред за атакуване на влезлите в сила неприсъствени решения, който изключва възможността за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК. Предвидените в чл.240 ГПК правила за защита срещу неприсъственото решение водят до недопустимост на отмяната по чл.303,ал.1 т.1 и т.5 ГПК. С оглед на това, настоящия състав приема, че молбата, с която е сезиран следва да се квалифицира като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл.240,ал.1 ГПК. Тя неправилно е адресирана до ВКС и независимо от формалното позоваване на предпоставките за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния въззивен съд-Врачанския окръжен съд. Настоящото определение няма да подлежи на обжалване, тъй като с него се прекратява производството само пред настоящата инстанция и молбата се изпраща за разглеждане от друг съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение