Решение № 399 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 21/2011 г.

Решение № 399 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 21/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 14286/07 г. по описа на Софийски районен съд. Визират се основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - нарушение на закона и допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се отмяната на непроверената по касационен ред оправдателна присъда от 02.04.08 г., постановена по делото, с връщане на последното за ново разглеждане от друг състав на СРС. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата на осъдения Я. Л. счита, че съображенията на главния прокурор са неоснователни и необосновани, поради което пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, постановените по делото съдебни актове, становищата на страните и изтъкнатите доводи, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Л. е признат за невиновен в това, че в [населено място] при условията на продължавано престъпление е нарушил чл. 1, ал. 5 от Валутния закон, относно износа на валутни ценности, като е наредил износа на чуждестранна валута в особено големи размери - 107 632 щ. д. и 23 210 евро, в пощенски пратки до различни граждани в И., поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 251, пр. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Оправдателната присъда е протестирана пред Софийски градски съд, но в проведеното открито съдебно заседание на 04.03.09 г. прокурорът е оттеглил протеста, поради което съдът е прекратил въззивното производство по делото. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразност на постановената присъда. Последната се е изразила в нарушение на чл. 304 НПК. По силата на посочената разпоредба, съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. По делото безспорно е установено, че Л. виновно е извършил деяние, което по несъмнен начин покрива признаците на престъпление по чл. 251 НК, отразено и в мотивите към съдебния акт. За да оправдае Л., районният съд е констатирал, че съгласно обвинителния акт деянието е извършено на 20.06.07 г., а при съдебното следствие се е установило, че е осъществено на 19.06.07 г., обстоятелство, което не би убягнало на прокурора при внимателния прочит на писмените доказателства от досъдебното производство. Приел е, че представителят на обвинението не е индивидуализирал правилно обвинението по време, което само по себе си, представлява самостоятелно основание за постановяване на оправдателен съдебен акт. Не е допуснал изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК и не е уважил искането на представителя на обвинението за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 288, т. 1 НПК. Безспорно, времето и мястото на осъществяване на всяко деяние са безусловно необходими обективни елементи на всеки престъпен състав. Липсата им или неправилното им отразяване във всички случаи води до неяснота на обвинението, но не е абсолютно основание за постановяване на оправдателна присъда, особено когато по несъмнен начин са били установени в досъдебното производство и съдебната фаза и другите елементи от състава на дадено престъпление, какъвто е случая. От друга страна процесуалният закон е предвидил различни механизми за отстраняване на внесената с обвинителния акт неяснота на обвинението. Един от тях е правомощието на съдията-докладчик по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК. След внимателна проверка за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила съдията-докладчик е следвало да констатира посочената неяснота на обвинението и в изпълнение на задължението си по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора с указание за отстраняването му, което не е направено. Следващите механизми, развити чрез разпоредбите на чл. 287, ал. 1 и чл. 288, т. 1 НПК, съдът не е могъл да реализира във връзка с процесуалния закон към момента на разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. Както бе посочено по-горе, точният момент на извършване на инкриминираното деяние не е бил неизвестен на органите на досъдебното производство. Прокурорът е имал процесуалната възможност правилно да го отрази в обвинителния акт при внимателен прочит на материалите по делото. Същият момент не е бил новоразкрито обстоятелство, установено в хода на съдебното следствие. Поради което и с оглед действалата към момента разпоредба на чл. 287, ал. 1 НПК /Ред., ДВ, бр. 86/05 г./ прокурорът не е имал законовата възможност да повдигне ново обвинение, а съдът да продължи хода на съдебното дело по него. От друга страна, разпоредбата на чл. 288, т. 1 НПК дава възможност съдът да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор само в случаите, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, но не и на другите страни в процеса. В този смисъл, като не е изпълнил правомощието си по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело да постановяването на незаконосъобразен съдебен акт, поради което искането на главния прокурор за възобновяване на делото е ОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,