Определение № 612 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на вх. № 39357 от 09.04.2012 г. на А. В. К., чрез пълномощник адв. С., против определение от 07.03.2012 г. по гр. дело № 3254/2011 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, поради неотстранена нередовност на частна жалба № 1041969 от 27.12.2010 г. изходяща от жалбоподателя. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално недопустима. С обжалваното определение е прието, че с разпореждане от 11.04.2011 г. съдът е дал конкретни указания жалбоподателят да уточни предмета на подадената частна жалба вх. № 1041969/27.12.2010 г. С молба вх. № 1006952 от 04.02.2011 г. жалбоподателят чрез адв. С. е изложил съображения, приети от съда, че касаят възражение за изтекла погасителна давност, без да е уточнено в какво се състои искането по частната жалба като е преценено, че нередовността не е отстранена, основание за съда да прекрати производството по делото. Определението е неправилно. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по частната жалба на К. вх. № 1041969/27.12.2010 г., в която не е посочен съдебен акт подлежащ на обжалване, но е направено искане за спиране изпълнението по образувано изпълнително дело на ЧСИ М. Б., тъй като бил наложен банков запор върху банковата сметка на жалбоподателя. Тази частна жалба е била оставена без движение с посочените указания за нередовност. Частната жалба е адресирана до Софийски районен съд и съдържа искане за спиране изпълнението на предприето против жалбоподателя принудително изпълнение на парично задължение с взискател [фирма]. На лист 20 от делото се намират данни за поставено от Софийски районен съд определение от 13.01.2011 г., с което искането за спиране на изпълнението е оставено без уважение, от което е видно, че неправилно с обжалваното определение съдът е приел, че с частна жалба вх. № вх. № 1041969/27.12.2010 г. се обжалва съдебен акт. Тази частна жалба по съдържание е молба за спиране на предприетото принудително изпълнение, по която районният съд е постановил съдебен акт на 13.01.2011г. С частна жалба вх. № 1005169 от 25.01.2011 г. (л.9) жалбоподателят е обжалвал определението от 13.01.2011 г. на СРС. Тази частна жалба не е администрирана от съда, а молбата от 04.02.2011 г. с вх. № 1006952 (л.27) следва да се преценява като уточняваща към жалбата от 25.01.2011г. При проверяване допустимостта на частната жалба, съдът следва да съобрази спазени ли са изискванията на чл. 42, ал. 4 ГПК. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно и делото се върне на Софийски градски съд за разглеждане частната жалба на А. К. с вх. № 1005169/25.01.2011 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.