Решение № 8406 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2013 г.

Решение № 8406 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2013 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Никола Георгиев, в качеството му на процесуален представител на Владимир Георгиев Петров, управител на "Клас авто Влади 66" ЕООД, срещу решение № 627 от 18.03.2013 г. по адм. дело № 1789 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 161100974 от 29.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 518 от 14.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (преди дирекция "Обжалване и управление на изпълнението") - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу срещу ревизионен акт № 161100974 от 29.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 518 от 14.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество, като с него са определени задължения за ДДС в размер на 11 121.20 лв., главница и лихва в размер на 1 730.80 лв. за ревизирани данъчни периоди от 10.03.2008 г. до 31.12.2009 г. и за корпоративен данък за ревизираните 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 3 455.59 лв. и лихва за забава в размер на 395.44 лв. Ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже в хода на осъществяването й органът по приходите е констатирал обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 - наличие на данни за укрити приходи и по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, от ДОПК. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като е подадена и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Основната дейност на дружеството е организиране на курсове за обучение на водачи на МПС на територията на област с център град Пловдив. Административният орган е приел, че дружеството не е отчитало разходи за закупени горива за изпълнение на основната дейност, а в отчетните регистри "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, ЕТ "Универсал строй", "Нефтотранс 2000" ООД, "Петрол" АД, "Шел България" ЕАД и ЕТ "Славянка" са включени фактури с предмет доставки на гориво, като те са издадени на него в качеството му на получател по тях. Ревизираният субект е застъпил тезата, че разходите за гориво са за сметка на обучаващите се лица. Изпратени са искания за извършване на проверки на такива лица, които с оглед на тях са твърдяли, че горивото за обучение е за тяхна сметка, като доказателства за плащането му не са представени, а цената на курса на обучение е 140.00 лв., според договорите за обучение. Тези разходи за гориво са извън цената за обучение. В административното производство е приета експертиза за определяне на пазарните цени за организиране и провеждане на курсове за обучение на водачи на МПС. Експертът е определил себестойността на тази услуга, като са взети предвид нормативните изисквания на Наредба № 37/2.08.2002 г. и учебната програма на МОН, съответно е определена цена за услугата за категория "В" в размер на 309.25 лв. за 2008 г. и в размер на 292.12 лв. за 2009 г. При определяне размера на приходите са взети предвид броя курсисти, преминали курса на обучение по данни на регистъра на издадените свидетелства за завършено теоретическо и практическо обучение и така определената цена на курса за обучение. По отношение на разходите ревизиращият орган е взел предвид тези на ревизирания субект, като е прибавена и стойността на фактурите, издадени от посочените по-горе търговци, които не са отчетени от него като разходи. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата обстановка установена в ревизионното производство и са направени правни изводи, съответно преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Същите относно характера на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, прилагането на специалния ред за осъществяване на ревизиите и спазването на принципите, уредени в първите разпоредби на кодекса са правилни. При осъществяване на проверката за законосъобразност на оспорения ревизионен акт основните спорни моменти са относно установяване по категоричен начин на двете обстоятелства, на които се е позовал ревизиращият орган - по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и правилното определяне на данъчната основа при облагането с ДДС и с корпоративен данък, съгласно критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и съобразяване с изискванията на материалноправните разпоредби за формиране на същата, уредени в съответните материалноправни норми от ЗДДС и ЗКПО. Изводът за правилност на обжалваното решение се обосновава както от правните изводи, изложени по принцип относно производството по чл. 122 и сл. от ДОПК, посочено по-горе, така и от преценка на събраните по делото доказателства и конкретно на изслушаните две съдебни експертизи - графологична и счетоводна. Това е и основното касационно възражение относно неправилната преценка на доказателствата по делото. По него безспорно е установено в административната фаза, че ревизираното дружество не е отчело разходи по фактури с предмет доставка на гориво, като от проверките на отчетните регистри на посочените търговци, се констатира, че такива фактури са му издавани и то се явява получател по тях. От обясненията - отговори, дадени от тези търговци в хода на съдебното производство се установява, че фактури се издават само при поискване, като копията остават на касовите ролки на съответния обект и след период от време същите стават нечетливи. Когато не се издаде фактура, се издава фискален бон и върху същия не се поставя подпис. От заключението по първата експертиза се установява, че управителят на ревизираното дружество не е поставил подпис на пет броя фактури, издадени само от ЕТ "Славянка", а подписът е негов само на една фактура. Друга задача на експерта не е поставяна от жалбоподателя. Процесуалният представител на същия е направил оспорване на всички представени фискални бонове и други счетоводни документи, издадени от "Нефтотранс 2000" ЕООД, от "Еко България" ЕАД, от "Шел България" ЕАД, от "Лукойл България" ЕАД и от "Петрол" АД, като с оглед на това оспорване и презумпцията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в негово лице е доказателствената тежест. Чрез изслушаната графологична експертиза същият не е доказал твърденията си, респ. защитната си теза, че не е получател по тези доставки. По повод на заключението по втората експертиза, то същото е изготвено на база представените по делото документи и след посещение на обекта на ревизираното дружество, в който се осъществява обучението на курсистите. Заключението е относимо към установяване на разходи и приходи според броя на курсистите, записали се, явили се на изпит еднократно, повторно, повече от един път и пр., както и такива обучавани по повод на друга категория водачи на МПС, включително и за лица, които не са ползвали услугите на ревизираното дружество за явяване на изпит. Експертът не е определял цената на услугата, с оглед оборване същата, определена в административното производство, като е приел, че тя е тази, фиксирана в договорите с обучаващите се. Същевременно той сочи, че в разходите на дружеството са включени други разходи за суровини, материали, външни услуги, амортизации, заплати, осигуровки и други, които съответстват на извършваната дейност, но няма съпоставимост с обучените курсисти. По този начин не се явяват оборени констатацията в ревизионния акт относно формирането на приходите на ревизирания субект, респ. и относно начина на формиране на облагаемата основа. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение