Определение № 156 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3498/2017 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Постъпила е молба от [община], представлявана от адв. М. Я. и адв. Н. Ш., да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 72 от 15.03.2018 г., постановено по настоящото гражданско дело, с което по реда на чл. 248 ГПК съдът се е произнесъл по дължимостта на разноските в касационното производство. В молбата се сочи, че при постановяване на определението си касационният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при определяне на дължимите разноски за сторено адвокатско възнаграждение, като правилно е изчислил размера на същите съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е пропуснал върху определената сума да начисли и дължимия данък добавена стойност. Ответниците Т. Л. Н., Г. Н. Н., Л. Н. Н., представлявани от адв. Й. Й., В. К. и Л. В., заявяват становище за неоснователност на молбата и сочат, че не съществува процесуален ред за повторното допълване на определението в частта за разноските. Искането е постъпило в срока по чл. 247 ГПК и е допустимо, разгледано по същество е основателно. С определение № 22 от 12 януари 2018 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 48 от 28 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 15/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] по касационна жалба на Т., Г. и Л. Н. – тримата с адрес в [населено място]. С определение № 72 от 15 март 2018 г. в производство по чл. 248, ал. 3 ГПК по настоящото дело съдът допълни определението си по чл. 288 ГПК в частта за разноските при съобразяване приложението на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид материалния интерес по делото. Искането е основателно. Съдебният състав прие, че в полза на ответника по касационната жалба [община] следва да се присъдят извършени за касационното производство разноски, съответстващи на минимума, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като се съобрази, че материалният интерес по делото е в размер на 500000 лева, поради което приложими са чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от наредбата. В резултат на приложението на посочената правна уредба се изчисли общо възнаграждение от 8647,50 лева, но при отразяването на тази сума в диспозитива на съдебното определение е допусната грешка, като към нея не е прибавен дължимият данък върху добавената стойност съобразно приложението на ЗДДС. След приспадането на данъка добавена стойност от посочената сума, ответникът би получил като репарация на разноските си сума, по-малка от присъдената, с оглед на което прилагането на определението с формулирания диспозитив би довело до резултат, различен от формираната правораздавателна воля на касационния съд. Изложеното налага определението от 15 март 2018 г. да бъде поправено, като вместо отразените в него суми общо в размер на 8647,50 лева бъдат посочени други, съответстваща на сбора между определеното възнаграждение и дължимата данъчна ставка от 20% по ЗДДС, а именно – 10377 лева, като същата сума следва съразмерно да се разпредели в тежест на касационните жалбоподатели – 5188,50 лева за Т. Н., 2594,26 лева – за Г. Н. и 2594,26 лева за Л. Н.. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,