Определение № 1132 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 656/2025 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. Д. Д., против определение № 2567 от 11.10.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 1654 по описа за 2024 година на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 3596 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 4067/2022 г. на СГС, I-12 състав, с което е върната исковата молба на „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу Камарата на ЧСИ, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като частният жалбоподател в качеството му на ищец е намалил исковите си претенции; че според него предявеният от него иск е с правно основание в разпоредбите на ЗОДОВ, поради което не дължи така определената му за внасяне държавна такса. Моли за отмяна на определението и за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата касационна инстанция приема за установено следното: Производството по гр. д. № 4067/2022 по описа на СГС е образувано по исковата молба на „ДИЦ“ ООД, ЕИК[ЕИК], и „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу Камарата на частните съдебни изпълнители и с нея се претендира осъждането на ответника да заплати на ищците частично обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че двете дружества са претърпели вреди от това, че поради непълна предоставена им от КЧСИ справка, касаеща сключените застрахователни договори на конкретно посочени съдебни изпълнители, те не са могли да заведат дела срещу застрахователите на съдебните изпълнители - общо 15 броя дела за 18 милиона лева. Претендира се КЧСИ да бъде осъдена да заплати на ищците-търговски дружества обезщетение за имуществени вреди - загуби в размер на 900 000 лв. от общо 14 000 000 лв. за ищеца „ДИЦ“ ООД, и съответно 100 000 лв. от 7 000 000 лв. за ищеца „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, както и по 27 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от общо по 2 000 000 лв. за всеки от ищците. С разпореждане от 31.01.2023 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищците, че следва да представят писмена молба с препис за насрещната страна, от която да е видно срещу кого насочват исковете; да посочат в какво се изразява противоправното действие или бездействие на председателя на КЧСИ; в какво точно се изразяват вредите и каква е причинно-следствената връзка между твърдяното противоправното деяние и вредите; в какво се изразяват претърпените загуби; какви точно неимуществени вреди са претърпели ищцовите дружества. В изпълнение на указанията е депозирана молба, с която са отстранени част от нередовностите на исковата молба, като е посочено, че същата е срещу ответника КЧСИ, представлявана от председателя си. С последващото разпореждане от 15.02.2023 г. съдът е указал на ищците да конкретизират претенцията си като отново е даден срок за внасяне на дължимата държавна такса. С молба от 13.02.2023 г., подадена от двете ищцови дружества, но подписана само от представляващия на „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], е заявено, че се намалява цената на предявените частични искове на по 24 500 лв. всеки от тях и е поискано изпращане на делото на СРС. Към молбата не е приложено доказателство за внесена държавна такса. С определение № 3596 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 4067/2022 г., на СГС, I-12 състав, съдът е върнал исковата молба на „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу Камарата на ЧСИ, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. По депозирана от „Бодкомерсконсулт“ ЕООД частна жалба състав на Апелативен съд – София е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 2567 от 11.10.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 1654 по описа на съда за 2024 година. Въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, обжалвалият ищец „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което правилно и законосъобразно същата е била върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК. Въззивният съд е потвърдил определение № 3596 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 4067/2022 г. на СГС, I-12 състав. По съществото на настоящата частна жалба ВКС, състав на ІII г.о., съобрази следното: Всяка една искова молба, по повод на която се образува съдебно производство, следва да бъде редовна. За редовността на исковата молба съдът следи служебно като при необходимост дава указания на ищеца в определен срок да отстрани констатираните нередовности. В исковата молба следва да са описани точно фактите, от които ищецът извежда своята претенция. Това е необходимо, за да може не само съдът да установи спорното право и да даде правна квалификация на повдигнатия пред него спор, но и ответникът да може да се защити адекватно по така предявения срещу него иск. Отделно от това, за всяко съдебно производство се дължи и държавна такса в определен размер. Ако исковата молба съдържа факти, от които съдът не може да изведе претенцията на ищеца и/или не е заплатена дължимата държавна такса, съдът е длъжен, при липса на изпълнение на дадените от него указания в съответния срок, да върне една такава искова молба. В конкретния случай исковата молба, подадена от жалбоподателя като управител на търговското дружество „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, е нередовна както поради непосочване на конкретната фактическа обстановка, от която то извежда претенцията си и претендира осъждане на ответника за претърпени имуществени и неимуществени вреди, така и поради неплащане на дължимата държавна такса. В тази връзка съдът държи да подчертае, че Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), посочена като ответник, е съсловна организация, създадена със Закона за частните съдебни изпълнители, в която членуват всички частни съдебни изпълнители и не би могло да се приеме, че претенцията на ищцовото търговско дружество, по начина, по който е обоснована в исковата молба, попада в обхвата на специалния закон за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни или правозащитните органи. Държавната такса за образуване на производството по гр. д. № 4067/22 по описа на СГС е дължима не по ЗОДОВ като проста такса от 10 лева, а съобразно заявения материален интерес (4% от претендираната сума). С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че наведените пред него в частната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, са неоснователни. Жалбоподателят не е изпълнил в дадения срок указанията на СГС да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, поради което правилно същата е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Обжалваният пред касационната инстанция въззивен съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.